„Часът на чудовището“ – Патрик Нес

(издателство „Студио Артлайн“, брой страници 216, цена 15,99 лв)

„Часът на чудовището“ е една трогателна, човешка и до болка откровена история, до която си заслужава да се докоснете. От няколко години си я бях набелязала за четене, но така ѝ не проявявах смелост да я прочета. Вярвам, че за всяка книга си има определено време, в което ще бъде оценена възможно най- добре. Историята от първите няколко страници успя да ме докосне, а до финала ѝ бях наистина емоционално опустошена, защото толкова много се бях привързала към героите и ми се искаше да има друг край за тях – по- щастлив. Но както знаем в живота не винаги всичко завършва щастливо и красиво. А тази история е точно такава. История, която за съжаление е често срещана в реалния живот.

Навярно мнозина от вас за запознати с историята за написването на книгата, но все пак в няколко реда ще споделя кратка информация за бъдещите читатели на книгата, които тепърва ще се докоснат до „Часът на чудовището“.

Всъщност идеята за „Часът на чудовището“ е на английската писателка Шавон Доуд. За съжаление авторката умира от рак, едва на 47, като не успява да завърши творбата си. С тежката и трудна задача се заема Патрик Нес, като разполага с чернови и записки на бъдещата историята. А мрачното графично оформление в книгата, което толкова перфектно си пасва с историята е дело на Джим Кей, който познавате от илюстрованите издания на Хари Потър. За илюстрациите му в „Часът на чудовището“ е използвал всичко от бръмбари до дъски за хляб, за да създаде интересни акценти и текстури. В резултат от всички участници замесени в този проект се е получила една разтърсваща, дълбока и емоционална история.

„Не е задължително в една история да има добър край. Както не е задължително да има и лош. Всъщност, повечето хора са нещо средно – нито добри, нито лоши.”

В книгата се запознаваме с 13 годишният Конър, чиято майка е болна от рак. Въпреки непрестанните лечения, на които се подлага с всеки изминал ден състоянието ѝ се влошава. Като подрастващ тийнейджър Конър се опитва да води нормален живот, доколкото, разбира се, това е възможно. Но когато се спусне нощта всичките му тревоги и кошмари оживяват в сънищата му. Всяка вечер момчето сънува смразяващ сън, който обсебва всяка негова мисъл. Затова, когато една вечер чудовището от сънищата му се появява на прозореца, той не изпада в ужас. Грамадното тисово дърво със сигурност не е по- страшно от рака или безкрайните химиотерапии, на които се подлага майка му. Чудовището подобно на духовете от „Коледна песен“ на Дикенс е дошло с мисия. То ще разкаже на Конър три истории, а след тях следва четвъртата… която ще разкаже самият Конър. Но дали той е готов за нея? Ще можели момчето да я изрече?

„Историите са важни. Те са може би по-важни от всичко друго на света. Особено ако носят истината.”

Цялата история проследяваме през погледа на Конър. Проследяваме неговото емоционално състояние, мислите, терзанията, през които преминава. За Конър всичко това е твърде много, чувства се безпомощен. Не винаги успява да разбера защо мисли или се държи по определен начин, а вината го гложди от вътре. С развитието на болестта на майка му, виждаме също и неговото израстване. Баща му е създал друго семейство в Америка и майка му е единственият човек, на когото може да разчита. А съвсем скоро ще я загуби. Неминуемо Конър преминава през всички емоционални етапи (от безпомощност до гняв), като ги изживява по възможно най- болезненият и ужасяващ начин. „Часът на чудовището“ е от онези книги, които оставят трайна следа в съзнанието и сърцето на читателите. Един прекрасен стойностен роман за загубата, болката, битката с неизбежното, преодоляването на страховете и израстването във всичките му фази.

„Ти не пишеш живота си с думи. Пишеш го с действия. Онова, което мислиш, не е важно. Важно е само онова, което правиш.”

Стилът на Патрик Нес е толкова увлекателен и въздействащ, че нямам как да не му отредя място в ревюто. Лиричен и мелодичен, без излишни описания, които да изглеждат, като кръпки в сюжета. Всяка една дума, всяко изречение са точно на мястото си – право в целта. А сцените с Чудовището и Конър са толкова ярко и автентично представени, че ме караха да се възхищавам на всяка една от тях. Чудесно свършена работа на Патрик Нес, за което свидетелстват множеството награди, които е получил за този възхитителен роман. Адмирации!

„Понякога хората повече от всичко друго имат нужда да излъжат самите себе си.”

„Часът на чудовището“ е изключително въздействащ роман за загубата и затова как да продължим след нея. Тази кратка, но изпълнена с толкова дълбоко послание история е една от най- въздействащите книги, които съм чела. От няколко години си я бях набелязала за четене, но така ѝ не проявявах смелост да я прочета. Вярвам, че за всяка книга си има определено време, в което ще бъде оценена възможно най- добре. Историята е стряскащо реална, атмосферата мрачна, а прекрасните черно – бели илюстрации на Джим Кей правят историята да оживее пред очите ви. Потопете се в историята на „Часът на чудовището“ без предразсъдъци и ви уверявам, че след като затворите последната страница, чудовището може да е променило и вас.

„Моя мрачна Ванеса“ – Кейт Елизабет Ръсел

(издателство „Егмонт“, брой страници 432, цена 19,90лв)

„Моя мрачна Ванеса“ е от онези книги, които се помнят дълго, след като сте ги прочели. Определено книгата не е за всеки, защото заради специфичната си тематика не всеки ще може да я хареса и оцени. „Моя мрачна Ванеса“ е изпълнена с мрак, гняв, безсилие, които постепенно се разстилат из страниците на романа. Книгата ще ви разтърси и разгневи – ще ви хвърля от една крайност в друга. Преди да започна романа, реших да потърся информация за него, за да преценя с какво се захващам, но определено не очаквах колко много ще успее да влезе под кожата ми. Авторката се е постарала максимално автентично да представи всеки един аспект от историята по- възможно най- искреният и брутален начин. История вдъхновена от реалността, в която за съжаление много млади момичета са попадали.

„Светът е пълен с безброй преплитащи се истории и всяка от тях е вярна и истинска„

„Моя мрачна Ванеса“ бих я определила, като съвременна и модернизирана версия на „Лолита“ от Набоков. И не случайно споменавам книгата, защото в романа за Ванеса „Лолита“ бе, като настолно четиво. Толкова хипербулизираше и превъзнасяше любовната история, че не малко пъти ме вбесяваше. Хареса ми психологическата страна на книгата. Авторката е изградила толкова добре психологическите портрети на насилника и жертвата, с което успя наистина да ме впечатли. Друго, което ми хареса в книгата е, че е разделена на две времеви линии – когато Ванеса е на 15, и когато е вече на 32. По този начин напълно успяваме да се потопим в историята и да проследим всичко случило се от самото начало, което я прави още по- плътна и въздействаща.

През 2000 година, когато е едва на 15г. Ванеса започва връзка с по- възрастният си учител по литература Джейкъб Стрейн. В самото начало отношенията им са съвсем нормални – похвала в часа, невинен комплимент. Докато в един момент двамата преминават границата учител- ученик и започват връзка. Разбира се, тя е строго поверителна, но пансионът, в който живее Ванеса тайните не остават скрити за дълго и скоро след това започват да се носят слухове сред останалите ученици. Докато връзката им се развива, Ванеса се чувства на върха на щастието. И за миг не се замисля, че това което се случва е нередно, а напротив – намира я за нещо специално и истинско. Седемнадесет години по – късно Стрейн е обвинен в сексуален тормоз от друга негова бивша ученичка и Ванеса трябва да се изправи пред истината. Ванеса е изправена пред невъзможен избор – да замълчи, както винаги е правила, убедена, че самата тя е искала всичко, което се е случило помежду им преди години, или да се изправи пред самата себе си и истината за връзката им.

Персонажите на Ванеса и Стрейн бяха изключително добре изградени. От самото начало на книгата авторката ни предразполага да надникнем дълбоко в чувствата и мислите на Ванеса – да надникнем в най- тъмните кътчета на душата ѝ. Едно младо объркано момиче, което лесно се манипулира и Стрейн усети това от първият миг, в който я видя. Не знам, живееше си в някакъв неин свят, в който всичко бе твърде инфантилно. Може би ѝ липсваха правилните хора в живота ѝ, които ще могат да я разберат и по някакъв начин да ѝ помогнат да се справи със собствените си демони. Всички тези фактори дадох възможност на човек, като Стрейн да навлезе в живота на Ванеса и да го контролира, както си поиска. Не малко пъти, докато четях книгата ми идваше да изкрещя на Ванеса „Момиче осъзнай се. Не виждаш ли, че този човек те манипулира. Руши живота ти.“ Книгата нагледно ни показва, че човек не винаги трябва да произлиза от разбито семейство, за да попадне в такива ситуации. Научавани, че съзнанието ни може да реагира по един начин, а тялото по друг. В кратки мигове на проблясъци Ванеса разбираше, че това което прави не е Ок; не искаше да прави някои от нещата, които я караше да прави Стрейн, но тялото ѝ реагираше по съвсем друг начин. И знаете ли кое е най- лошото в тази ситуация? Да, има по- лошо нещо от връзката между двамата. И това е именно безхаберието на околните – приятели, преподаватели, та дори собственото ти семейство. Като общество хората сме доста склонни да си затваряме очите пред видими проблеми, като си казваме „това не е мой проблем“ или „на мен това няма да ми се случи“. А не трябва да е така.

„Аз бях подтикната да търся близостта му, бях типът момиче, което не би трябвало да съществува – момиче, нетърпеливо да се хвърли на пътя на един педофил.“

Години по-късно Ванеса е на 32 години. Възраст, в която вече би трябвало да бъде зряла, самоуверена и със стабилна работа млада жена, тя все още живее в своя капан от миналото. Виждаме още онова объркано и изгубено момиче. Травмата, която ѝ е оставил Стрейн се е вгнездила в нея толкова надълбоко и непоправимо. Години след случилото се тя се мисли едновременно за жертва и не- жертва, която вярва, че всичко се е случило, защото самата тя го е искала. След обвинението на Стрейн в сексуално насилие от друга негова ученичка, връщайки се назад в миналото Ванеса проумява, че нещо не е както трябва, че Стрейн е бил неин любим, приятел, изнасилвач, но и нещо много повече от това. За да разбере какво е това, младата жена ще трябва да извърви дълъг път. Но най- важното от всичко е, че трябва да се изправи пред истината и самата себе си, за да си прости и продължи напред.

„Моя мрачна Ванеса“ е изпълнена с мрак, гняв, безсилие, които постепенно се разстилат из страниците на романа. Книгата ще ви разтърси и разгневи – ще ви хвърля от една крайност в друга. Надникваме в най- мрачните и тъмни кътче в душата на едно объркано и изгубено момиче, което попада в лапите на един изключително добър манипулатор. Хареса ми психологическата страна на книгата. Авторката е изградила толкова добре психологическите портрети на насилника и жертвата, с което успя наистина да ме впечатли. „Моя мрачна Ванеса“ бих я определила, като съвременна и модернизирана версия на „Лолита“. В интерес на истината книгата не е за всеки, но в същото време ми се иска да се прочете от колкото се може повече хора, защото темите, които са засегнати в нея са обществен проблем.