„Лейла“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 296, цена 14,90 лв)

Лейла, Лейла…

Колийн Хувър ме спечели, като верен фен преди няколко години и оттогава съм прочела всичко издадено на български. Последните ѝ няколко книги за съжаление не успяха да ме впечатлят толкова много и не ме накараха да изпитам онази вихрушка от емоции и чувства, както успяха да го направят първите ѝ книги. Последните ѝ книги ми бяха твърде предсказуеми и до голяма степен клиширани. Изпаднах в тих ужас, когато си помислих, че една от любимите ми авторки е започнала малко по- малко да се изчерпва. Не ме разбирайте погрешно – всичките ѝ книги разказват за страшно силни и емоционални истории, но просто за мен се изгуби онази щипка „магия“, заради която обожавам толкова много книгите на Хувър. Докато не се появи „Верити“ и не ме попиля на хиляди парченца. С „Верити“ Колийн Хувър ми доказа защо толкова много я обичам. Книгата е нещо толкова различно от всичко, което е издала до сега, а същевременно толкова много ѝ пасва на стила. Когато разбрах, че новата ѝ книга „Лейла“ също ще бъде нещо тотално различно и извън зоната ѝ на комфорт си казах „тази ще бъде още по- добра от „Верити“. О, да, оказа се многооого по- добра. Определено ѝ се получават експериментите в други жанрове.

Макар „Лейла“ да се води паранормален роман, то, разбира се, няма как да минем без любовна сюжетна линия, която този път е представена толкова фино и оригинално, че дори и най- верните почитатели на Хувър ще бъдат приятно изненадани. В интерес на истината не очаквах, че толкова много ще ме заинтригува паранормалният елемент в сюжета, защото просто не знаех какво да очаквам от автор като Колийн Хувър. Начинът, по който е разказана историята на духа бе нещо толкова различно от всичко, което съм чела на подобна тематика. Всъщност до някаква степен бих определила „Лейла“, като философска книга, защото ако погледнем между редовете и различните метафори ще видим, че авторката ни подсказва, че телата са само една преходна обвивка на човешките тела, а любовта е единственото чувство, което остава неподвластно на законите между живота и смъртта.

Съдбовната среща между Лийдс и Лейла е на сватбата на сестра ѝ, в красива къща, където Лийдс свири в група, която изобщо не харесва. Закачливите погледи, усмивките и ужасните танцови умения на Лейла са искрите, които ще ги накарат да се влюбят от пръв поглед. . И още същата вечер разбират, че си принадлежат един на друг. Лийдс е убеден, че ще прекара остатъка от живота си с нея. За съжаление любовта им трае съвсем кратко, когато в един съвсем обикновен ден всичко се обърква.

Лийдс и Лейла претърпяват ужасен инцидент, след който възстановяването ѝ отнема дълги и болезнени месеци. След седмици прекарани в болница, младото момиче се е възстановило физически, но емоционалните и психическите травми са променили жената, в която Лийдс се е влюбил. Лийдс изпитва огромна вина за случилото се и решава по всякакъв начин да възстанови връзката им и чувствата, които са имали преди целият им свят да се преобърне. Затова решава да заведе Лейла в къщата, наречена Corazón del País, където са се срещнали за първи път. Може би там на онова красиво и спокойно място Лейла ще си спомни повече от предишния им живот. Може би там ще възстановят тръпката помежду си.

Но още същата вечер в къщата се случват странни и необясними неща, които карат Лийдс да се усъмни в здравия си разсъдък. Лейла все още се възстановява от инцидента и през цялото време се чувства отпаднала и вглъбена в себе си, и отначало не забелязва малките промени в къщата. Докато в един момент поведението ѝ не поема в неочаквана посока…

От тук нататък само може да си представите какво може да сътвори Колийн Хувър.

Интересното в романа е, че този път историята е разказана изцяло от мъжката гледна точка, което е необичайно за авторката. Но пък се е получил интересен експеримент да проследим историята през призмата на Лийдс. И поради тази причина мнението ми за Лийдс се променяше почти с всяка глава. В един момент ми беше толкова симпатичен, отдаден, грижовен и мил. А в следващия момент ми идваше да го зашлевя и да го накарам да се осъзнае. Не знам. За мен беше доста двуполюсен персонаж. За Лейла мога да кажа почти същото, но там си имаше причина да бъде такава. Исках да опозная малко повече Лейла, но за съжаление ролята в историята не предразполагаше за това.

„Лейла“ продължава успешните жанрови експерименти в творчеството на Колийн Хувър. Този път авторката ни е разказала една доста нестандартна паранормална история, като, разбира се, няма как да минем без любовна сюжетна линия, която този път е представена толкова фино и оригинално, че дори и най- верните почитатели на Хувър ще бъдат приятно изненадани. Една история за живота и смъртта; за реалното и въображаемото. Една история за истински силната любов, която не признава граници, а е готова да се свърже със сродната си душа във всяко едно измерение.

„Беззвездното море“ – Ерин Моргънстърн

(издателство „Ентусиаст“, брой страници 624, цена 22 лв)

„Беззвездното море“ е една пленяваща вълшебна приказка, в която всеки любител на книгите с удоволствие би се потопил. С нетърпение очаквах книгата да излезе на български, защото още с „Нощният цирк“ авторката успя да ме впечатли адски много и определено се надявах да прочета следващото ѝ книжно творение. В интерес на истината това, което ме впечатлява в книгите ѝ не е самата история, а това как пресъздава всеки един детайл в нея и света, който изгражда в нея. За това за пореден път се възхищавам на огромното въображение на Ерин Моргънстърн, защото никак не е лесно да създадеш толкова красив и пищен свят, с който да запознаеш читателите си до най- малкият детайл. Като се започне от изключително въздействащите метафори, символизмите в книгата, добре поднесените поуки и се стигне до толкова прекрасната втора книга в „Беззвездното море“. Да „Беззвездното море“ съдържа в себе си и втора книга или както се казва „книга в книгата“. Авторката не само успява да те обогати вътрешно, но и да събуди въображението ти за нещо магическо, което да почустваш със сетивата си. Затова и никак не ми беше трудно да си представя, че отварям една от многото тайни врати и с лекота пристъпвам през нея, за да извървя пътя до Беззвездното море. Как се разхождам из подземните библиотеки и докосвам книги забравени от времето. Как галя и гушкам безброй многото пухкави котки, които се разхождат из коридорите на това вълшебно място.

Дълбоко под земната повърхност, на бреговете на Беззвездното море, има лабиринт от тунели и зали, пълни с истории. Входовете, които водят до това светилище, често са скрити – насред избуялата горска трева, в нечий дом или там, където видимото е невидимо. Но тези, които търсят, ще намерят. Техните врати ги очакват.

В университетската библиотека Закари Езра Роулинс попада на мистериозна и старинна книга, която му разкрива вълшебни истории за изгубени градове, нещастно влюбени затворници и безименни послушници. С всяка история Езра все повече се прехласва по книгата до момента, в който не попада на история за една конкретна случка от собственото му детство, невъзможно написана в книга, много по- стара от него.

Върху корицата на книгата са изографисани три символа – пчела, ключ и меч, които водят Езра към двама души, които ще променят хода на живота му безвъзвратно – пламенната и загадъчна Мирабел и харизматичния красавец Дориан. Тези тайнствени непознати ще отведат Езра в един опияняващ свят, пропит с магия и романтика. Насред безкрайните коридори, пълни с книги и позлатените бални зали се простира централата на тайно общество, за чиято съдба се води ожесточена битка. Докато тримата навлизат все по-дълбоко в тайните, митовете и историите на тази интригуваща вселена в търсене на отговори, орисниците хвърлят заровете на една любовна история отвъд границите на времето, в която се преплитат сюжети за пирати, художници, измамници и кораби, кръстосващи Беззвездното море.

„Беззвездното море“ е книга, която няма база за сравнение. Със сигурност не сте чели подобна история, която съдържа в себе си толкова опияняващо красив свят. Няма да крия, че първите стотина страници се четат доста бавно, което да не ви отказва в никакъв случай. В началото всичко е една голяма бъркотия от имена, истории, съдби, прескачаме от една гледна точка към друга. Усещането е като пъзел, в който всички части са разпилени и не знаеш от къде да започнеш, докато в един момент намираш правилните (началните) парченца и малко по- малко започваш да ги сглобяваш, докато не се получи пълната картина. Та, и нашата история започва доста хаотично, но в един момент компонентите се напасват и история започва да върви с лекота. Харесваше ми да се лутам из този лабиринт от мрачни, вълшебни и красиви истории, които звучаха толкова реално плашещи. Разбира се, книгата си имаше и слаби места. Едно от които беше любовната история между главните герои, която беше доста нелепа и бих казала, че история нямаше да изгуби абсолютно нищо, ако не беше включена. Звучеше ми толкова изсмукана от пръстите, че нямаше на къде повече. Като изключим този мъничък „дефект“ от историята, то останалото в нея бе истинско пиршество за читателското ми сърце. Книгата съдържа изключително красиви, чувствени и пищни цитати, като, разбира се, ще включа някои от най- любимите ми в ревюто.

След малко повече от 600 страници изпълнени с вълшебства, метафори, символи, истории стари колкото света, съдби изтъкани от любов и предателства, стигаме до финала, които е незабравим. Финал, за който си заслужава да наредиш и последното парченце от пъзела.

„Беззвездното море“ е вълшебно пиршество, което ще си играе с въображението ви до последната страница. Незабравима история изпълнена с много вълшебство, нотка мистерия, с притчи стари колкото света, съдби изтъкани от любов и предателства, които ще ви вълнуват до последната страница. Всеки ред в книгата е истинско удоволствие да се чете. Затова и никак не ми беше трудно да си представя, че отварям една от многото тайни врати и с лекота пристъпвам през нея, за да извървя пътя до Беззвездното море.

*Благодаря на издателство „Ентусиаст“ за предоставената възможност!