(издателство „Егмонт“, брой страници 352, цена 14,90 лв)
„Един от нас лъже“ е изненадващо добра тийн мистерия, която отнесе само суперлативи от почитателите на този жанр. Страшно много обичам, когато попадам на по различни тийн книги, които се отличават от определения шаблон за YA литературата. Няма да ви лъжа, че когато започнете книгата ще срещнете цял куп клишета, но с развитието на историята ще усетите колко се променя и придобива своята индивидуалност. Определено оригиналното убийство и самият убиец отличават най- много книгата, защото всичко беше толкова непредвидимо, че лично аз останах много изненадана. Стилът на авторката не се отличава с кой знае какво, но ѝ го признавам, че умее да си играе с въображението на читателя. Карън Макменъс толкова умело хвърля улики към главните ни герои, че в един момент имаш подозрения към всеки един от тях. Имаше моменти, когато само в рамките на няколко страници си променях мнението за това кой е убиеца поне 3-4 пъти. Друго, което е важно да се отбележи е огромното развитие на героите. В началото те са олицетворение на типичния шаблон в американските училища. Имаме си кралицата на училището, аутсайдера, зубрача, лошото момче и спортната звезда. В хода на историята всеки от тях се развива, променя се, научават много един за друг и по този начин, героите ни разбират колко грешна може да е представата от първото впечатление. Ако сте фенове на мистериите или на сериали от типа на „Малки сладки лъжкини“, „Ривърдейл“, или The Breakfast Club”, то не се колебайте и грабвайте книгата.
По стечения на обстоятелствата петима от учениците от гимназия „Бейвю“ се събират в стаята за наказания: Ади- красавицата, Бронуин- отличничката, Купър- спортистът, Нейт- престъпникът и Саймън- аутсайдерът. До тук всичко изглежда съвсем нормално, докато един от тях така ѝ не напуска стаята.
Саймън е мъртъв, а четиримата му съученици са заподозрени в неговото убийство. Любопитно е да се отбележи, че Саймън е създател на изключително популярния блог „Истината“, който е посветен на училищните клюки в „Бейвю“. В течение на разследването личният живот на Ади, Бронуин, Нейт и Купър е подложен на постоянен показ от страна на полиция и медии. Местните медии са обсадили училището, за да изкопчат някоя любопитна новина от заподозрените. Съучениците им странят от тях, а телевизионни предавания обсъждат различни версии за убийството в най- гледаното време. Положението се влошава още повече за нашите герои, когато полицията открива в компютъра на Саймън любопитни разкрития за тях, които Саймън е щял да публикува на следващия ден, преди убийството си.
По всичко изглежда, че всеки от тях има мотив. Всеки от тях крие тайни, които със сигурност не иска да излязат на яве. Всички имат гузна съвест. А дали те не са единствено прикритие за убиеца, който е все още на свобода?
Няма да крия, че почти мигновено Бронуин се превърна в любимката ми от историята. Почувствах я някак близка до самата себе си. Освен, че беше изключително умна и прецизна в това, което прави, беше научена да се бори и да не се предава по никакъв начин. Единствено Бронуин от четиримата отказа да се самосъжалява, а реши да предприеме някакви мерки, които да ги измъкнат от безизходната ситуация. Свързваше се с адвокати, търсеше всякакви решения и нито за миг не се усъмни в съучениците си, които впоследствие се превърнаха в приятели, а напротив- търсеше улики и евентуални заподозрени за убийството на Саймън. Харесваше ми, че разсъждава по- мащабно, а не се фокусираше в очевидни хора или улики.
Нейт беше „лошото“ момче, но само на пръв поглед. Въпреки, че отначало беше супер непукист, не се вълнуваше от случващото се около него, той се превърна в главния заподозрян заради криминалното си минало. Но като се има предвид, че майка му е наркозависима, а баща му алкохолик без работа- нищо чудно, че Нейт е тръгнал по лош път. Трудният живот, който води несъмнено се отразяваше върху училищните дейности; с общуването му с други хора, но впоследствие успя да се пречупи, започна да чувства и мисли, което пък породи една специална връзка с Бронуин, за която оставям на вас да прочетете.
Ади – кралицата на училището. Русокоса красавица, която има перфектното гадже и владее цялото училище- мнозина от вас си представят, че тя води перфектен и спокоен живот, но уви не е така. Въпреки, че е красива, самата тя не се възприема за такава, което пък води до ниското ѝ самочувствие. В началото Ади дава вид на едно празноглаво и глупаво момиченце, което заради ниското си самочувствие позволява да я използват като кукла на конци. Нейното развитие определено беше най- голямото и най- успешното, защото успя да изгради собствен характер, стана по- смела и решителна, започна да се противопоставя на хората, които я мачкаха емоционално. От едно крехко емоционално и плачещо момиченце, Ади се превърна в силна и решителна млада дама. Разбира се, промяната не настъпи веднага, а следствие на много разговори, решения, постъпки и най- вече подкрепа от приятелите ѝ.
Купър- звездата на училищния спортен отбор; доброто и примерно момче, което крие дълго пазена тайна. Честно казано неговият образ не претърпя кой знае каква промяна, но въпреки това си имаше своите моменти на „слава“. Купър премина през емоционални трудности, взе много правилни решения за живота си, а „шокиращата“ му тайна по никакъв начин не опетни образа му на доброто момче.
Хубаво е, че се издават подобен тип книги, защото в тях се съдържат много съвременни и наболели обществени теми, които по един или друг начин игнорираме и не им даваме гласност. Понякога не си даваме сметка, че нашите думи добри или лоши, могат да повлияят толкова много на човек, че да го накарат да извърши немислими неща. Засегнати са теми като социалните мрежи, емоционалното състояние, лъжата, като средство да манипулираш хората, отношенията между тийнейджърите и други. Хареса ми, че авторката е пресаздала толкова достоверно всички теми, като по този начин те кара наистина да си отвориш очите за всичко това. Определено книгата я препоръчвам, както за подрастващите, така ѝ за родителите им, защото има какво да се научи от тази история.
„Един от нас лъже“ е история за съвременните тийнеджъри. В романа са засегнати важни послания и актуални теми, които чрез персонажите са представени по- достъпно. В романа има изобилие от тайни, адреналин, дългоочаквани разкрития, приятелство, драма, любов и едно убийство, което очаква да бъде разрешено. Ако ви се чете история изпълнена с мистериозна атмосфера, то „Един от нас лъже“ е вашето четиво.
Тифи работи като заместник редактор в малко и не толкова печелившо лондонско издателство, което е тясно специализирано и е насочено към нишовата аудитория на книги от типа „Направи си сам“. За съжаление заплатата ѝ е нищожна, а възможността да се издигне малко по- нагоре в ерархията е минимална. За капак на всичко след скорошната раздяла с приятеля си, Тифи се оказва почти на пътя. Притисната от обстоятелствата тя решава да наеме възможно най- евтин апартамент, в който да се настани временно, докато се вземе в ръце и да реши какво да прави по нататък. Единственият сносен апартамент, който намира и то на достъпен за нея наем е придружен с едно малко странно и специфично условие: трябва да си поделя леглото със съквартиранта си, но в различни часове от денонощието.
Първото нещо, с което ме спечели романа е, че той е изграден от двете гледни точки на Тифи и Леон. Като главите на двамата се редуват една след друга. Сигурно ще го кажа за стотен път, но много обичам този похват в книгите, защото така имаме възможността да опознаем много повече героите. Наистина ме впечатли колко умело авторката е изградила връзката между двамата. През по- голямата част от историята, двамата комуникираха единствено, чрез бележките из апартамента. Почти през цялото време се удивлявах с колко малко думи двамата се разбираха отлично, сякаш се познават от сто години. Интересното е, че именно чрез бележките двамата успяха да се опознаят като личности и успяха да станат „виртуални“ приятели. Леон беше по- затвореният и сдържан от двамата. Свикнал е да живее по един определен начин и когато се случи нещо ново в живота му, той трудно свиква с това. Хареса ми колко лоялен и отдаден е на семейството си. От друга страна Тифи е от онези шантави, лъчезарни и позитивни героини, които обикваш мигновено. Обожавах сарказма ѝ и шегите, които пускаше при всяка изпречила ѝ се ситуация. А трагикомичните ситуации, в които изпадаше и безкрайният ѝ заразителен позитивизъм, който струеше от нея направиха четенето много по приятно! И не на последно място искам да изкажа положителното си впечатление от страничните сюжетни линии, които успяха да обогатят главната история по невероятен начин. Тифи и Леон имаха своите лични истории, с които да приковат още повече вниманието на читателите към тях. Историята на Леон се въртеше около брат му Ричи, който несправедливо е осъден за грабеж; работата му в хосписа и пациентите, които го чувстваха като близък приятел, на когото могат да доверят и най- съкровените си тайни; връзката му с жена, която се опитва да го промени по свой модел. Историята на Тифи се състоеше от драматично любовно минало, което винаги я връщаше в изходна позиция. Работата ѝ също оказваше голямо напрежение върху нея. Малкото приятели, които имаше ѝ оказваха страхотна подкрепа, от която се нуждаеше почти през цялото време.
През далечната 1919 година Габриел Шанел се е утвърдила сред елита на Франция с иновативните си дизайнерски умения. За съжаление точно в разцвета на кариерата ѝ личният ѝ живот е разтърсен от трагедия. Голямата ѝ любов Артър Капъл или когото всички наричат Бой загива при автомобилна злополука. И само за един кратък миг света на Коко се срива до основи. Коко изпада в тежка депресия, а дните ѝ са изпълнени с безкрайна самота, от която не желае да се измъкне. Единствено я спасява идеята да създаде емблематичен парфюм, с която завинаги да увековечи голямата си любов с Бой. Търсейки формулата за своя парфюм, Коко Шанел среща руския княз Дмитрий Романов, който е в изгнание в Париж. Пламналата искра помежду им връща на Коко желанието ѝ за живот и вдъхновението, от което се нуждаеше толкова много, за да може отново да твори. С негова помощ тя открива съвършения аромат, който по- късно целия свят ще познава, като „Шанел №5“. Емблематичния парфюм завинаги увековечава една голяма любов останала завинаги в сърцето на мадмоазел Коко.
Мишел Марли с лекота и финес е обрисувала един многопластов образ на Коко, чрез който опознаваме по- голяма част от нейната личност. В първите страници срещаме едно малко момиче израснало в приют, чиято единствена мечта е да бъде просто обичана. В хода на историята наблюдаваме нейният възход- от едно бедно момиче Коко покорява цяла Франция и се превръща в емблема и икона за цяла една нация. Въпреки трудното си детство се възхищавах изключително много на нейната упоритост, решителност и силния борбен дух, който таеше вътре в себе си. Авторката е решила да се съсредоточи повече върху любовният ѝ живот, но все пак получаваме интересна и любопитна информация за модната ѝ къща и моделите, които създава. Любопитно е да се отбележи, че някои от дамите от тогавашната руска аристокрация са работели, като манекенки при Коко, което за пореден път доказва огромният ѝ успех. Но за съжаление кратките епизоди, в които се разказваше за модната ѝ къща, лично на мен ми бяха твърде недостатъчни.
mybooksaremyworldblog 