„Леговище на сънища“ – Либа Брей

(издателство „Емас“, брой страници 656, цена 20лв.)

Ревю на „Ясновидците“

„Леговище на сънища“ е едно изключително пиршество от опасни и вълнуващи приключения, в които всеки читател би се потопил с удоволствие. Либа Брей отново е смесила няколко жанра по възможно най- добрият и ефектен начин. В началото на 2017 година, когато започнах да чета „Ясновидците“ бях удивена от тази чудата и впечатляваща история, която се развиваше през една от най- запомнящите се епохи на XX век, а именно 20-те години. Година по- късно затворих последната страница на втората част на „Ясновидците“ и с ръка на сърцето мога да кажа, че историята е още по- хубава и изпълнена с напрежение и адреналин от нейната предшественица. Със своя неподражаем стил на писане авторката отново е изградила една мащабна история пропита с елементи на мистерия, хорър, приключенски дух и разбира се любов. Едно от хубавите качества на книгата е, че историята е разказана от няколко гледни точки, като буквално всяка една глава си е един мини свят. Харесва ми колко детайлно Брей е описала живота в Ню Йорк по времето на сухия режим и мрачната атмосфера, която се стелеше над него.

„Не е толкова лесно да знаеш каква е истината за нещо. Само защото някой ти казва: „Така е“ не означава, че трябва да му повярваш. Трябва сам да се увериш.“

Вече нашите прекрасни ясновидци далеч не са тайна за обществото и това до някъде е вина на щурата и непринудена Ийви О’Нийл. Всичко, за което някога е мечтала, а именно да е под светлината на прожекторите е вече реалност. Ийви има собствено радио предаване, в което да проявява ясновидските си способности. След прекратяването на убийствата на Немирния Джон над Ню Йорк се задава нещо още по- опасно, което би довело до мащабни последствия. Ненадейно в Китайския квартал се появява така наречената „сънна болест“, която създава масова паника сред нюйоркчани. Нейният източник е неизвестен и лечение за болните няма.

„Сегашният момент е единственото, на което можеш да разчиташ.“

Този път Либа Брей е създала още по разчупена и интригуваща история. А най- хубавото е че всеки един неин персонаж е толкова индивидуален и различаващ се от масовите тийн герои в книгите. Този път Ийви не е главният персонаж, но въпреки това имаше огромно присъствие, с което да ни радва или… не толкова. За моя огромна изненада един от централните персонажи бе Хенри Дюбоа IV, който познаваме от предишната книга, както и Лин Чан, която е нов персонаж, но също така интересен и интригуващ като останалите. Хенри е най- добрият приятел на Тета, който е пианист и има изключителната дарба да броди из сънищата. Тук в тази книга имаме възможността да опознаем Хенри във всеки един аспект от живота му. Научаваме за семейството му, което е причината да започне живота си на чисто. Научаваме за неговите мечти, които неотлъчно следва, любовта в живота му, заради която е готов да направи всичко, дори и невъзможното. Постепенно Хенри успя да се обсеби от своята дарба и предпочиташе да общува с хора в сънищата си, отколкото с реални такива. Воден от своите копнежи Хенри нагази много надълбоко в света на сънищата, които се оказаха, че могат да бъдат много измамни и зловещи. Благодарение на сънищата той успя да изживее, както най- красивите си моменти, така ѝ най- кошмарните.

„-Ние сме направени от онова, което се иска да понесем…“

Лин Чан има същата способност, като тази на Хенри, но с една съществена разлика… Лин може да контактува с мъртви хора. Няма как да не харесате Лин и добродушността, с която подхождаше към всичко. Хареса ми смелостта, която проявяваше; обичта, която изпитваше към семейството и най- близките ѝ хора  ме караше да ѝ симпатизирам толкова много. Допадна ми също страстта и отдадеността, с която говореше за науката и мечтата ѝ един ден да стане учен. С Хенри толкова си приличаха душевно, че имах чувството, че са две половинки на едно цяло. Двамата се сприятелиха сравнително бързо и осъзнаха, че заедно силите им могат да бъдат в още по- голяма полза, както за самите тях, така ѝ в разкриването на мистериозната болест.

„Продължавам да твърдя, че човек има избор. Да постъпи правилно. Да има надежда. Да дава надежда.“

Ослепителната Ийви О’Нийл вече е постигнала най- голямата си мечта, но въпреки това дълбоко в себе си е все същото самотно и нещастно момиче, което копнее да бъде обичано. След събитията в предходната книга Ийви вече не се чувства същата – кошмарите, които я спохождат в сънищата ѝ далеч, не ѝ помагат да бъде спокойна. За да забрави поне за миг всички тревожни мисли и чувства, които постоянно я съпътстват младата старлетка се впуска в щури и бляскави купони, окъпани с безбожно много алкохол. Със сигурност персонажа на Ийви е доста противоречив и колоритен, и предполагам някои от читателите няма да одобрят някои от постъпките ѝ, но въпреки това за мен тя си остава най- цветният и харизматичен образ в книгата.

„Ние създаваме историята, живеейки.“

Чаровникът Сам Лойд този път се забърка в още по- големи каши и компания му правеше самата Ийви О’Нийл. По стечение на обстоятелствата Сам се провъзгласи за годеник на чаровната старлетка и както може да се досетите от това негово решение, произлязоха куп нелепи и забавни ситуации. Задължени да прекарват по- голямата част от времето си заедно, двамата неусетно се сближиха и кой знае, може би ни очаква… нова любима двойка. Наред с това да прекарва част от времето си с Ийви Сам се е съсредоточил върху проекта „Бъфало“, чрез който да открие майка си. В хода на историята научихме някои съществено важни подробности, които подпомогнаха за още по-голямото напрежение.

„Ние създаваме себе си. Ние съсипваме себе си.Отново и отново. Завинаги.“

Двойката Тета и Мемфис също бяха част от това вълнуващо и опасно приключение. Авторката явно е решила да ни дава парченце по парченце от живота и миналото на Тета, която е обгърната в тайнственост. Научихме още малко за нейното минало и една дълго пазена тайна, която със сигурност ще избухне в следващата книга. Около персоната на Мемфис мистерията все повече започва да се задълбочава и се надявам в третата част да имаме някакви отговори. Неговата способност все повече се завръща, а с това ѝ неприятностите стават все по- големи.

За съжаление този път на заден план останаха персонажите на Джерико и Мейбъл, но ѝ скромното участие, което взеха имаше своето място в развитието на сюжета. Докато Джерико преосмисляше своите чувства, то виждаме Мейбъл в една нова светлина- самостоятелна, амбицирана и смела. Относно чичото на Ийви Уил за съжаление също имаше много малко участие в историята, но краят на книгата ни дава предпоставка, че в следващата книгата именно той ще има главна действаща роля.

„Леговище на сънища“ е едно достойно и много силно продължение на „Ясновидците“. Още по- мистериозна, вълнуваща, плашеща и мрачна тази книга, ще плени всеки читател с приключенски дух. Либа Брей с всяка изминала книга надгражда тази опияняващо красиво написана история, а героите са още по- колоритни и многопластови. Несъмно трябва да се потопите в света на „Леговище на сънища“, защото интересното тепърва започва и ще бъде по- епично от всякога.

*Благодаря на издателство „Емас“ за предоставената възможност !

„Споделени тайни“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 272, цена 12,90лв)

След „Жестока любов“ Колийн Хувър се нареди сред най- любимите ми автори. И когато научих, че „Споделени тайни“ ще бъде издадена бях на седмото небе от щастие, защото щях да се докосна отново до творчеството на авторката. Хувър отново се е постарала да ни предостави една дълбоко емоционална история, която ще трогне и най- закоравелите читатели. Още от пролога, който впрочем е един от най- добрите, които съм чела авторката ни показва колко силна и драматична история ни очаква. Харесвам в авторката това, че пише изключително леко и много красиво. Винаги успява да представи и най- тежката история по един фин и нежен начин, който да плени читателят. И в този ред на мисли никак не е случаен факта, че „Сподели тайни“ е спечелила  наградата на Goodreads за най- добър любовен роман през 2015г. В тези 270 страници са събрани толкова много емоции, любов, драматични моменти и обрати, които няма как да ви оставят безучастни към съдбата на героите. Приятно бях изненадана от изкуството, което беше на почти всяка страница под една или друга форма. Любопитното в книгата е, че признанията поместени в нея всъщност са напълно истински и Колийн Хувър ги е събирала в продължение на няколко месеца. А картините, които може да откриете между страниците на романа са направени по нейна поръчка от художник. Да събереш чуждите тайни и страхове и да ги вплетеш в една на пръв поглед любовна история е достойно за възхищение. Историята е разказана от гледните точки на двамата главни герои, като така читателя успява да вникне и в най- дълбоките и мрачни кътчета на душите им.

„Удивително е как една истина може да отдалечи двама души един от друг.“

Още с пролога на книгата ставаме свидетели на един от най- тежките моменти в живота на Обърн и то, когато е едва на крехките 15 години. Съдбата ѝ поднася много тежък удар, който ще бележи целият ѝ живот. Обърн е принудена да се впусне в света на възрастните, без ясна посока и без подкрепата на никого. В началото на книгата виждаме двадесет и една годишната Обърн, като едно объркано и лутащо се крехко момиче . В хода на историята нейният образ постепенно се разстилаше и надграждаше, докато в края не видяхме една млада, щастлива, обичана и амбицирана млада жена. Хареса ми нейната невинност и усмивката, която не слизаше от лицето ѝ въпреки безброй многото трудности, през които преминаваше. Няма да отрека, че понякога ме дразнеше нейната безхарактерност в някои отношения, но това си имаше причина и то огромна.

„Има хора, които срещаш и тепърва опознаваш, а има и такива, които виждаш за пръв път и имаш чувството, че вече познаваш.“

Оуен Джентри или както Обърн понякога се обръщаше към него с ОМГ (ако прочетете историята, ще разберете какво имам предвид) се явява, като светлина в непрогледния тунел, в който е попаднала Обърн. Неговият персонаж беше доста интересен за проследяване, защото беше изграден от противоречия. На пръв поглед виждаме един млад и успешен художник, който влага цялото си сърце и душа във всяка една негова картина. От друга страна от първия момент читателя има чувството, че той крие нещо и то никак, ама никак не е хубаво… и в крайна сметка се оказва прав. Споходен от тежък и ужасяващ инцидент от недалечното му минало, понякога провокиращи неговата несигурност, която се изразяваше най-вече във взаимоотношенията му с баща му. Като всеки артист на изкуството и Оуен имаше онази емоционална натура, която го правеше толкова специален в моите очи.

„Изумително е как не осъзнаваш колко си самотен и изплашен, докато не се появи някой, който изцяло те подкрепя.“

Срещата между Обърн и Оуен се случи в момент, когато и двамата бяха изпаднали в страшно дълбоки черни дупки, а отчаянието бе взело превес над всичко останало. Хареса ми това, че макар ѝ любовта им да припламна почти веднага, след първата им среща тя бе частица по частица изградена и задълбочена. Силната връзка, която си изградиха двамата се дължеше най- вече на споделените и НЕ толкова споделените тайни, който вдигнаха връзката им на едно по- високо и емоционално ниво. Постепенно и двамата успяха да се преборят със своите демони и да започнат живота си на чисто и разбира се… заедно.

„-  Толковамного те обичам. – Гласът му е задъхан и изпълнен със страх. – Винаги ще те обичам. Дори и когато не мога… 

–И аз винаги ще те обичам. Дори и когато не бива.“

„Споделени тайни“ за мен беше едно емоционално и съкровено приключение, чрез което успях да надникна в душите на двама млади хора, които са преживели много трудни моменти, но въпреки това са продължили пътя си напред. Една история, която ни показва, че каквото и да ни поднесе живота, винаги трябва да бъдем смели, да вярваме в себе си и да знаем, че чудеса винаги се случват. Колийн Хувър определено знае как да пише истории и то не какви да е, а НАИСТИНА добри истории.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност !

Gembox Февруари: „Всичко е любов“

Тази публикация трябваше да бъде факт още преди две седмици, но поради технически причини нямах всекидневен достъп до интернет. Тези от вас, които вече са надникнали във февруарската кутия на Gembox със сигурност са били приятно изненади от нейното съдържание. А за тези от вас, които случайно са пропуснали разкриването на артикулите, следващите редове и снимки са специално за вас. Темата за февруарската кутия беше „Всичко е любов“, която разбира се е вдъхновена от виното и любовта. Затова и абсолютно всеки един артикул е подбран изключително прецизно и със сигурност с много любов от създателите на романтичната кутия. А, книгата… тя е едно малко съвършенство в красива опаковка, но повече за нея в края на публикацията. Една от новите промени на Gembox е кутията, която вече е много по- компактна, лека и стилна. Може да поръчате мартенската кутия „Вълшебна орисница“ ТУК.

Първото нещо, което виждаме е традиционната брошурка, която ни разкрива съдържанието на кутията, която отново е лично персонализирана към всеки, който си е поръчал кутията. Както знаете ултравиолетовото е цветът за 2018 година и хартията, върху която са поставени артикулите е в точно този красив и изпълнен с романтика цвят.

 

И нека вече преминем към най- интересната част, а именно към артикулите, които бяха така приятно сгушени в меката ултравиолетова хартия. Първото нещо, което веднага прикова вниманието ми беше меденката под формата на сърце, с виолетова глазура. Доста дълго се колебаех дали да я изям или да си я оставя за украса, но в крайно сметка изкушението надделя и успях да и се насладя до последната хапка. Меденката е произведена от „Работилница за Сладкиши“.

Следващата романтична глезотийка, която попадна под погледа ми беше кремът за ръце на Bilka, който разбира се е с екстракт от червено грозде. Кремът наистина ухае на наистина добре узряло и сочно грозде. И преди съм използвала този крем, така че със сигурност мога да ви го препоръчам, ако се нуждаете от хубав и качествен крем за ръце.

 

А тази тайнствена и страшно красива кутийка си я оставих за накрая. Тъй като във фейсбук страницата на Gembox, създателите на кутията бяха дали малък жокер за този артикул, имах някаква представа какво може да очаквам, но въпреки това бях много приятно изненадана. Приказната кутийка съдържа кокетни и романтични обици от Pollyline Studio. Обиците са в цвета на добре узряло червено грозде, което е с виолетови оттенъци. Аз вече успях да ги пробвам и наистина стоят много красиво.  За тези от вас, които обичат да носят дискретни, кокетни и нежни обици може да разгледате фейсбук страницата на Pollyline Studio , която предлага и други женски глезотийки.

 

И най- накрая в облака от виолетова кутия се беше сгушила специално подбраната в месеца на виното и любовта книга, а именно…. „Бургундските дневници“ от Ан Ма, която се издава от издателство „Ера“. Още преди да получа кутията имах възможността да прочета книгата и накратко беше любов от първи прочит 😉 . В романа се разказва за една дълго пазена и мрачна семейна тайна, която е белязала няколко  поколения. Но освен това може да се насладим на много любов, качествено вино и вкусна храна. Ако обичате историите с две сюжетни линии (минало и настояще). Историите свързани с ВСВ и тежките последствия от нея, то тази книга е за вас. До няколко дни ще кача и ревюто си към книгата. Определено прекрасен избор са направили създателите с тази книга.

 

Това беше всичко, което се криеше в Gembox и „Всичко е любов“. Лично аз останах много доволна и приятно изненадана от всеки един артикул. Това, което забелязвам е, че с всяка изминала кутия Gembox, нейните създатели стават още по- креативни и мотивирани. Но най- важното е, че правят всичко с много желание и любов, и се стараят винаги да радват своите почитатели. Най- искрено Ви поздравявам !

 

*Благодаря на Преслава Колева за предоставената възможност !

Блог – интервю с Радостина А. Ангелова: Литературата е средство да създаваш светове

Радостина А. Ангелова е един от най- нашумелите съвременни български автори през последните няколко години. Освен романи пише също поезия, разкази и миниатюри. Автор е на поетичните книги – „Половината съм аз“ и „Сърце на път“, както и на романа „Виенски апартамент“. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници. През 2011 година е победител във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език с ръкописа „The Colours of the Old Lady“. Нейни стихотворения и разкази са публикувани в англоезични издания („Anthology 100“, „Words Undone Magazine“) и в национални периодични издания и електронни сайтове. Член e на The Haiku Foundation. А през 2010 и 2011 г. влиза в класациите на 100-те най-креативни хайку-автори в Европа.

1. Разкажете ни как се зароди идеята за най- новата ви книга „Афиши в огледалото“, която се радва на положителни отзиви сред читателите.

Бях поканена от издателство „Софтпрес“, за да обсъдим идеята им за роман, който да има сюжетна линия в българската история от началото на 20 век. Поисках време, за да направя проучвания и после приех. След като те одобриха синопсиса и първите страници, се стигна до финалния ръкопис. На името на Роза Попова попаднах случайно, то ми беше непознато.

2. Какви са предизвикателствата от това да бъдете писател?

Не възприемам себе си като писател, а като автор на текстове в различни жанрове. Предизвикателството да пишеш е като всяко друго: в началото е любопитството, после започваш да се справяш добре, но не е достатъчно, трябва да вървиш напред непрекъснато, да се учиш, да се променяш, без да изневеряваш на онова нещо в теб, което те кара да започваш деня с поредната празна страница. Предизвикателството е в това да смяташ, че си все по-умел, да влагаш все повече и повече от себе си, а да не знаеш дали ще бъдеш разбран, да не можеш да си отговориш защо една книга се харесва, а друга – не. Когато и в двете си вложил себе си. Да се питаш има ли смисъл да продължаваш и често да нямаш куража да го направиш. Но тогава идва искрата – добрата дума от някого, нормален човешки отзив, любопитна идея, която те гложди… И всичко продължава. С хъса в едната длан и съмнението в другата.

3. Какво е литературата за вас?

Едно от изкуствата. Средство да създаваш светове. Да преживееш себе си по десетки, стотици начини. И да, да влезеш в нечий ум, да предизвикаш нечии чувства, без да подозираш.

4. Кои книги оформиха светогледа ви?

Вероятно всяка книга, която съм прочела, е оставила следа в мен. Дори готварските – но те са оставили следи и в онези, за които съм готвила. Може би не винаги положителни…

5. Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на младите хора?

Рядко препоръчвам книги без да познавам човека. По-важно е децата да четат – нека е безразборно, нека е онова, за което са чули от приятелите си, а не непременно любимата книга на мама или татко. Мозъкът разчита символи, а създава светове. Колкото повече децата усвояват това упражнение, толкова повече ще искат от него.

6. Четете ли, докато пишете?

Зависи. Ако пиша активно, което за мен не надхвърля десетина страници на ден, избягвам да чета. Новата история ме отвлича от моята или по-скоро е обратно – толкова съм затънала в моята история, че нямам сетива за чуждите. Ако обаче съм извън този ритъм, който рядко поддържам за повече от няколко дни – чета с удоволствие. Чета първото попаднало ми нещо, ако моят текст е спрял и чака да го догоня.

7. Имате ли някакъв ритуал при писане, нещо, което ви помага да творите по-добре?

Моля се само за тишина и самота, но рядко ми се получава. Обикновено пиша при „тежки атмосферни условия“. Но когато историята води „танца“, няма никакво значение къде съм и какво се случва наоколо.

8. Ако имахте машина на времето, в коя епоха бихте искали да се върнете, с кого бихте искали да се запознаете?

Ще бъда много скучна, но искрена –времето, в което живея ми е достатъчно. Онова назад или онова напред мога да си ги измисля. Единственото, заради което бих искала да имам машина на времето е, за да видя баща ми и той да ме види такава, каквато съм днес. Но не знам дали бих искала да понеса болката от новата раздяла.

9. От кого и от какво зависи успехът на един писател?

От екипа около него. Книгата е продукт, в чиято направа участват много хора – редактор, коректор, художник, хора, които създават технически книжното тяло, хора в печатницата. Всичко това се ръководи от издателството, зад което също стоят конкретни личности, определя се от печатницата, в която също работят хора – по-добре или по-зле. Следват разпространителите, книжарите – едни много важни хора, които могат с действие или бездействие да определят живота на книгите. В по-глобален аспект – определя се от възможността книгата да е в читалищата, тоест опираме пак до конкретни хора, заделящи малкото си бюджет за точно определени книги, зависи от държавната политика за субсидиите, зависи от държавната политика за превод на българска литература по света. Разбира се, говорим и за реклама, онази, в която издателят инвестира, както и рекламата „от уста на уста“. Споменах ли автора? За нуждата да участва в целия този процес, да бъде отзивчив към покани, интервюта, срещи с хора, да бъде активен… И някъде в целият този процес стои и талантът на автора, но като в дилемата за кокошката и яйцето аз не съм сигурна кое е първото.

10. Какви хора са писателите?

Каквито и леярите. И лекарите. И библиотекарите. И магазинерите. Има от всичко.

Януари в книги и музика

Неусетно измина първият месец от годината и е време да споделя моята книжна равносметка за него. Реших януари да ми бъде малко по- лежерен месец и затова успях да прочета три книги, като всяка една от тях беше прекрасна посвоему и успя да изкара нужните емоции от мен. Книгите, с които се сдобих са толкова хубави (поне така си мисля), че нямам търпение съвсем скоро да се потопя в тяхните светове и истории. В музикално отношение месецът ми също беше много хубав, а музикалните ми януарски предложения може да чуете в края на публикацията.

Буквално в първите дни на януари се сдобих със солидната тухличка на издателство „Еднорог“ „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“, която съм я предвидила за прочит през март. Много хубави отзиви се изписаха за книгата и съм убедена, че ще си допаднем. Следващото заглавие, с което се сдобих и което в момента чета е „Бургундските дневници“ от Ан Ма. Историята има две сюжетни линии – едната се развива в миналото през Втората Световна война, а другата в настоящето. В книгата има всичко любов, романтика, вино и една дълго пазена драматична семейна тайна, за която си струва да се прочете. Другото ново попълнение в библиотеката ми е „Жената на поета“, за която имам много големи очаквания. Историята проследява част от живота на Пушкин и най- вече изпепеляващата му любов с Наталия Гончарова. Отдавна не съм чела история, която се развива в Русия и нямам търпение да прочета книгата. Следващите две книги си ги закупих в края на месеца при едно „спонтанно“ посещение в книжарницата. „Разказът на прислужницата“ беше една от най- желаните книги, които исках да притежавам и толкова много се радвам, че вече е при мен. Нямам абсолютно никакви съмнения, че книгата ще бъде едно от най-големите ми попадения за тази година. И между другото съм влюбена в текстилната ѝ корица. Втората книга, която си закупих бе „Вината в нашите звезди“ от Джон Грийн. От толкова години искам да я прочета и все още се чудя, защо не съм го направила досега.

Исках да започна годината с някоя позитивна и вдъхновяваща книга и се спрях на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“. Историите освен, че ще ви подтикнат да повярвате малко повече в себе си, чрез тях ще научите и за постижения, променили света към по- добро. А в кратките и интересни истории е събрано най- важното от живота на всяка жена и нейното най- голямо постижение. Тази книга е подходящият спътник  към изграждането на едни смели, силни, вдъхновяващи и уверени в себе си жени. Повече за книгата ТУК. Както многократно съм споделяла обожавам творчеството на Колийн Хувър и се радвам, че издатвлство „Ибис“ усърдно са се заели с нейното издаване. „Споделени тайни“ успя да оправдае всичките ми очаквания към нея. Харесвам авторката, защото винаги успява да изтръгне по един фин начин, всяка една емоция от читателите си. Ревюто на книгата е почти готово и съвсем скоро ще го публикувам в блога. Обожавам „Ясновидците“ на Либа Брей и с огромно (не)търпение очаквах втората част „Леговище на сънища“. Авторката отново ни е поднесла една мащабна, вълнуваща, смразяваща и приковаваща вниманието на читателя история.

МУЗИКА:

1. Пристрастена съм към тази песен!!! От както попаднах на песента по един от музикалните канали, не спирам да я слушам. Дори си я сложих като рингтон на телефона. 😂 Между другото приятно ме изненада факта, че Halsey и G-Eazy са двойка в реалния живот.

2. Песен, в която също съм пристрастена и е на едно от челните места в музикалната ми плейлиста. Харесва ми с колко много чувство е изпята песента.

 

3. Приятна, свежа и мелодична песен, с която обичам да започвам деня.

4. Едно супер готино и свежо парче, което лично на мен ми носи лятно настроение.

5. Отново приятна изненада от Dua Lipa.