„Великият Гетсби“- Франсис Скот Фицджералд

(издателство „Пергамент Прес“, брой страници 184, цена 9,99лв)

 

173104_b

„Великият Гетсби“ е издаден за пръв път през 1925г. и е считан за най- известният роман на Скот Фицджералд. Романът разбива всички клишета и илюзии за така бленуваната „Американска мечта“, през „Ерата на джаза“. Освен това книгата е най- четеният роман, написан от американец, през 20 век. Но постиженията за този шедьовър не спират до тук – „Гетсби“ е филмиран цели четири пъти, като последната му филмова екранизация е през 2013г. с участието на Леонардо ди Каприо. Сюжета на романа не е от най- оригиналните или сложните, но темите поставени в него са прекалено сериозни, за да бъдат подминати с лека ръка. Освен че илюстрира бурния живот през 20-те години романът обсъжда въпроса за расизма посредством образа на един от героите. Друга тема останала и актуална и до днес е – на какво е способен един човек и какви граници е готов да премине, за да получи лесна слава и богатство? И като контраст на тези важни теми в сюжета е заложена темата за любовта – онази чувствена и трагична любов, която води към самоунищожение. Безспорно романът блести с качества, но едно от нещата, които ме накараха да заобичам книгата е красивият и изящен стил на писане на Фицджералд. Всяка една дума от него е поднесена с финес и бавно притегля читателят между страниците на една вечна и незабравима история. Лично за мен най- силният момент в книгата не бяха бляскавите и пищни партита, нито „любовта“ между Дейзи и Гетсби, нито катастрофата или убийството на Джей, а самото погребение. Чрез него е показан фалша и алчността на едно общество изтъкано от безмислени амбиции. Авторът толкова ярко е описал цялата тази картина, че вътре в мен нещо се прекърши и наистина ми дожаля за Гетсби (макар ѝ да е измислен персонаж).

„Когато бях млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми рече той – просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“

91TvPfPmr-LДействието в романа се развива през погледа на Ник Карауей, който ни показва истинското лице на богатите. Ник е млад брокер, който се мести в малка къщичка близо до огромното имение на Гетсби. Гетсби е млад милионер, който си е изградил образ на потаен и мистериозен човек. Около неговата персона витаят безброй митове и легенди – някой смятат, че е натрупал богатството си от контрабанда на алкохол по време на „сухия режим“, други, че е бил немски шпионин и братовчед на Вилхелм III. Въпреки несметното си богатство и пищните  и запомнящи се партита, които организира Гетсби дълбоко в себе си е един самотен човек, копнеещ единствено за отминалата любов на Дейзи. Преди години двамата са имали кратка авантюра и тлеещите чувства към нея, карат Гетсби отново да поиска да се сближи с Дейзи, макар ѝ да е вече омъжена и с дете. Нейн съпруг е Том Бюканън – расист, известен със своите авантюри. Дейзи е привлечена и поласкана от нестихващия интерес на Гетсби. И след петгодишно чакане, огънчето на любовта между двата се разпалва отново, което разбира се не води до нищо добро.

„Всеки подозира у себе си поне една от основните добродетели и ето моята: аз съм един от малкото честни хора, които някога съм познавал.“

contemporary-booksВсеки един от персонажите беше брилянтно изграден, но подчертаните негативни елементи в образите им ги правиха по- пълнокръвни и доближаващите се до реалността хора. За съжаление не успях да се привържа към нито един герой. Може би към Гетсби имах известни симпатии, защото го съжалявах, а ѝ този край ми разби сърцето. Гетсби макар ѝ заобиколен от хора от най- висшите прослойки на обществото, той е просто един самотник. Въпреки привидно хладнокръвната и нахална обвивка, Гетсби е неуверен в себе си и за да се предпази от реалният свят си е изградил свой собствен. Нереалистичната представа, която с годините си е изградил за Дейзи доведе до неговото самоунищожение – стана жертва на неосъществените си мечти  по една изгубена любов. Дейзи, ах тази Дейзи, толкова ме беше яд на нея. Тя бе едно безхарактерно и лекомислено момиче, превърнала се в жена- трофей за своя неверен съпруг. Единствено нещо, което я правеше щастлива бяха парите – общото между нея и съпруга ѝ, което ги правеше идеални един за друг.

„Тя не отговори. Ядосан, наполовина влюбен в нея и изпълнен с горчиво съжаление, аз си тръгнах.“

The-Great-Gatsby-Gala-DraftЧрез образа на Гетсби автора ни показва американската мечта, такава каквато е – фалш „облечен“ с красиви дрехи и бляскави партита, обществено положение и богатство, които не носят щастие, нито любов. А най- ярко циничността и безскрупулността се описват на финала, когато на погребението на Джей присъстват само 3-4 души. Авторът ни представя едни фалшиви хора подчинени на лукса в един фалшив свят, но безкрайно бедни в своето нещастие.

„И така със слънцето и разлистването на листата по дърветата, точно както нещата растат бързо във филмите, имах странното убеждение, че животът започва отново и отново с лятото!“

„Великият Гетсби“ е много повече от поредната разказана история за забранената и неосъществена любов. Това е роман за бързия възход и шеметното падение, за болните амбиции и лесните пари, за фалша и циничността облечени с красивото име „американска мечта“ и надеждата, чрез всичко това да се постигне някакво щастие, което да служи за утеха. Също така романът рисува една обаятелна и пленяваща картина на двайсетте години на XX век, ерата на джаза – една епоха, за която си струва да се прочете.

*Благодаря на издателство „Пергамент Прес“ за предоставената възможност !

IMG_20171026_165059_535

Едно от нещата, които харесвам от филмовата екранизация на книгата от 2013г.  е чудесният потбор на песни. И страшно много се радвам, че любимата ми Лана Дел Рей изпълнява основната песен във филма. Песента напълно е уловила меланхоличната атмосфера, а текста пресъздава романа до най- малкият детайл – толкова е красив!

„Каравал“ – Стефани Гарбър

(издателство „Бард“, брой страници 336, цена 23,99лв)

karaval-karaval-1-tvardi-koritsi_1

ДОБРЕ ДОШЛИ НА КАРАВАЛА, КЪДЕТО НИЩО НЕ Е ТАКОВА, КАКВОТО ИЗГЛЕЖДА

Kaĸвoтo и дa cтe чyвaли зa Kapaвaлa, дeйcтвитeлнocттa нaдxвъpля чyтoтo. Kapaвaлът e пoвeчe oт игpa или пpeдcтaвлeниe. Aĸo нa cвeтa cъщecтвyвa мaгия, нaй-вepoятнo e дa я нaмepитe имeннo тaм.

***

„Каравал“е една непредсказуема история изпълнена с магия, мистерия, тайни и цветове. Първото нещо, което прикова вниманието ми към книгата бе невероятно красивата корица, която впрочем до момента е любимата ми корица за тази година. Определено историята  блести със своята оригиналност, защото до момента не съм чела друга история, която поне малко да се доближава до тази. Това е дебютен роман за авторката, който по никакъв начин не си личи, че е такъв. Авторката е изградила изцяло нов свят, който ще ви притегли в своята обаятелна прегръдка и поне за малко ще искате да бъдете част от него. Когато започвах „Каравал“ оставих всякакви предразсъдъци за историята зад гърба си и успях да почувствам и изживея всеки един момент от нея. Разбира се това до голяма степен се дължеше на прекрасният стил на писане на авторката. С умелото боравене на думите Стефани Гарбър  сякаш съживява историята пред очите на читателя. Едно от нещата, които ме впечатлиха в тази чудата история, че тя през цялото време може да ви се струва предсказуема, може да ви се струва, че предугаждате всеки един ход на героите, но края на историята ще направи на пух и прах всяка една ваша теория. Докато четете книгата никога не забравяйте, че в „Каравал“ нищо не е такова, каквото изглежда!

„Сбъдващите се мечти са красиви, но могат да се превърнат в кошмари, когато хората не искат да се събудят.“

IMG_20171112_104853_358Историята ни въвежда в живота на двете сестри Скарлет и Донатела на о-в Трисда. Животът на момичетата е доста суров, защото всяко тяхно погрешно действие бива наказано от тирачният им баща. Каравалът се оказва единственият изход да се измъкнат веднъж завинаги от лапите на безкомпромисният им  баща. Ала едва стъпили на вълшебния остров, Донатела бива отвлечена от господаря на Каравала Легендата. Съвсем скоро момичета ще разберат, че прословутия Каравал може да бъде едно много опасно и смъртоносно място, а последиците от играта безпощадни.

„Всеки човек има властта да промени съдбата си, стига да е достатъчно смел и да се бори със зъби и нокти за най-съкровените си желания.“

tumblr_okz0dwQQdd1uy947so1_500Скарлет и Донатела макар ѝ сестри бяха пълна противоположност. Скарлет бе разумна, отговорна, обичаше безумно много сестра си и бе готова на абсолютно всичко, за да бъде винаги защитена. Донатела от друга страна бе доста импулсивна в постъпките си, не ѝ пукаше от нищо, често пъти беше безотговорна, но пък и двете имаха обща цел – да се махнат от о-в Трисда. Но въпреки непокорния си характер и на моменти глупавото си държания в края на историята ще се окаже, че Донатела въобще не е толкова глупаво момиче, а напротив. Авторката е изградила доста интересни и дори сложни образи, които бяха голямо предизвикателство.

❝Надеждата е могъщо нещо. Някои твърдят, че е вид магия. Ефимерна и изменчива. Но и малко надежда понякога стига.❞

Capture-3Джулиан за мен бе един от най- интересните персонажи в книгата. Обвит в мистериозност и огромна доза харизматичност, той безкомпромисно получаваше това, което иска. През по- голямата част от сюжета бе самонадеян и поради това на моменти ме дразнеше, но след като постепенно показа истинската си същност успя да спечели и моето сърце. Определено нестандартният му персонаж допринасяше за по- разчупения сюжет на книгата. През по- голямата част от историята Джулиан даваше „сигнали“, че може би той е Легендата, но Легендата е твърде умен и хитър, за да бъде разкрит толкова лесно.

„…. – но знам, че като всички велики истории – и като всички ужасни истории – и тази започвала с любов.“

ed20bebf192208a70107179b286bac9eКаравала се провежда веднъж в годината в рамките на една седмица, но тези няколко дни са изпълнени с толкова много загадки, вълшебства, тайни и задачи, че в един момент реалността и илюзията на играта се преплитат. Господарят на това невероятно и неповторимо събитие е Легендата – човек изграден от митове и легенди. Образът му до края на книгата си остана загадка, а слуховете за него не спираха да се създават. Хареса ми атмосферата, която струеше от Каравалът – едновременно мрачна, красива и притегателна, но и безумно опасна, защото всеки един от участниците ще понесе трайните ефекти на тази сюрреалистична игра. Докато четете историята не се доверявайте на абсолютно нищо и никого, защото границите на реалността и илюзията са толкова тънки, че не се усещат. Уверявам ви, че ще се потопите в един вълшебен и мрачен свят, но знайте, че всичко е илюзия (може би). Книгата определено има потенциал за по-нататъшно развитие и все си мисля, че авторката ни е поднесла съвсем малка частица от света на Каравал и най- интересното тепърва предстои.

„Каравал“ ще ви предостави възможността да се потопите в едно омайващо вълшебно приключение, обвито с тайнственост и загадъчност, където реалността и илюзията се преплитат. Това е история за любовта и смелостта да се изправиш пред най-големите си страхове, за да спасиш хората, които обичаш. Сред страниците на книгата ще се потопите в една измамно красива приказка, изпълнена с коварни планове, фалш, предателства, чиста и искрена любов, вълшебни рокли и една безпощадна игра. И не забравяйте, че под купола на Каравала нищо не е такова, каквото изглежда.

IMG_20170804_154932_593

„Утрото идва навреме“ – Анджи Стантън

(издателство „Ера“, брой страници 320, цена 13,99лв)

utroto-idva-navreme-9789543894482

„Утрото идва навреме“ е книга, в която се влюбих още от първите ѝ страници. Харесвам истории за пътуване във времето, но не очаквах, че чак толкова книгата ще ми хареса. В нея има всички необходими компоненти за една вълнуваща и интересна история, която да прикове вниманието на читателя. Романът съдържа в себе си едно невероятно приключение из дебрите на миналият век, изпълнено с неочаквани обрати, драматични семейни тайни, които ще ви оставят изненадани и двама очарователни герои, които ще успеят да се настанят в сърцата ви. Авторката е поднесла историята по един невероятно лек и приятен начин, без излишни описания, които по някакъв начин да утежнят сюжета. Самата нишка “ пътуване във времето“ за мен бе представена толкова реалистично, че имах чувството, че чета напълно реална история. Харесаха ми описанията на десетилетията, през които преминаваше нашата героиня. Авторката е уловила духа на всяко едно от тях, което е една от предпоставките историята да бъде още по- реално изглеждаща. Освен това ставаме свидетели на архитектурната промяна на университета и околностите му, които се оказват доста забележителни. А мистерията, която е основният ключов елемент в историята остана почти докрая неразгадана, което правеше четенето на историята още по вълнуващо.

Collage 2017-11-22 10_38_57Главната ни героиня Аби е първа година студентка в Уисконскинския университет. И това ново начало в живота ѝ е едновременно вълнуващо, леко плашещо и изпълнено с тъга за семейството ѝ. Отраснала без баща, а наскоро и загубила своята баба, единствената подкрепа за Аби е майка ѝ. Любопитен факт е че баба ѝ също е посещавала този университет, а още по- любопитното е, че Аби е настанена в същата стая, в която някога е живяла баба ѝ (случайност?). През първата си сутрин в университета Аби се събужда в 1983г. Невярваща на очите си Аби си мисли, че е някаква абсурдна шега скроена от състуденти ѝ. Но постепенно осъзнава, че това далеч не е шега, а самата реалност. Пътуването във времето за Аби тепърва започва и съвсем скоро се озовава през 1970г, където среща професор Смит, който играе огромна ключова роля в историята. За Аби срещата с професора е първа, но се оказва, че познанството им е доста отдавна. Изплашена и объркана от цялата ситуация Аби се озовава в 1961г., където среща чаровният Уил, който също е пътешественик във времето. За разлика от нея Уил идва от миналото и се отправя към бъдещето. Загадките все повече се увеличавават, но уви отговорите, които получава Аби са твърде малко. Всяко следващо пътуване във времето става все по-трудно за Аби, но освен множество загадки ѝ предстоят неочаквани срещи, които поне за малко ще я върнат към семейство ѝ.

FB_IMG_1509114739443Уил е студент от 1921г, но незнайно как също става пътешественик във времето. През прескачанията между десетилетията среща Аби и както може да се досетите двамата се влюбват. Срещите им бяха много очарователни и изпълнени, както с приключения с новите им приятели, така ѝ с много съкровени моменти. Хареса ми, че двамата бяха представени, като напълно обикновени млади хора с всичките им страхове, недостатъци и чувства. И съм сигурна, че поне за момент ще се припознаете в тях.

Collage 2017-11-22 10_39_56Освен двамата очарователни главни герои, интересен персонаж бе и професор Смит. Макар да не бе пътешественик във времето професорът винаги беше неизменна част от пътуванията на Аби и Уил. Срещата им с тях донякъде променя и неговия живот, защото бе посветил живота и кариерата си да открие причината за явлението „пътуване във времето“. Интересно ми беше да наблюдавам неговите различни версии през годините – от невзрачен студент до уважаван професор. Но неговата роля се оказва далеч по- ключова и изненадваща.

Докато четях историята имах 2-3 теории за внезапното пътуване във времето за Аби, но разбира се нито една от тях не се оказа вярната. На моменти историята може да ви се стори леко объркана заради двамата пътешественици, но постепенно нещата се навързват, а изненадите и обратите са наистина неочаквани. „Утрото идва навреме“ е една от най- добрите тийн книги, който съм прочела тази година и тайно се надявам издателството да издаде и друга книга от авторката.

„Утрото идва навреме“ е една очарователна и завладяваща история за пътуване във времето, приятелството, първата любовта и драматичните семейни тайни белязали няколко поколения. История, която ще успее да ви очарова със своите пълнокръвни герои и с всичките им перипетии, през които преминават. История, която ни учи да не се предаваме пред трудностите, да вярваме в любовта и да се борим за нея колкото ѝ да ни се струва невъзможна. Един съвет: пригответе си топла напитка, завийте се под одеялото и се пригответе за едно незабравимо приключение за пътуване във времето.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност !

IMG_20171107_154016_555

Пет причини поради, които харесвам есента

Есента за мен винаги е била сезонът на промяната. Достатъчно е само да се вгледаме навън и ще видим пъстроцветните килими от листа по улиците, промяната на времето, дъждовните дни, в които обличаме палтата и дебелите си и топли пуловери. Някои може би не обичат есента, защото им е отнела лятото и слънчевите лъчи, но аз я обожавам. Есента ми носи един уют и спокойствие, както никой друг сезон не може да ми донесе това усещане. Есента е вдъхновяваща, цветна, уютна и леко носталгична и поради тези си качества, есента е възпята от не един поети и писатели, които пишат за нея в творбите си. В тази публикация ще споделя петте причини поради, които аз я харесвам.

Книгите

С настъпването на есента любимите ни издателства започват да ни изненадват с прекрасни заглавия. Харесва ми, че тази година започнаха да се издават доста книги на коледна тематика. Първи бяха издателство „Хермес“, които ни поднесоха „Коледни желания и бисквитени целувки“ от Джени Хейл. Издателство „Кръгозор“ пък ни зарадваха със „Седем дни от нашия живот“, а от „Сиела“ коледна книга предстои през декември. Допадат ми такъв тип книги, защото са изпълнени с коледна магия, романтика и уют. Може би трябва да направя през декември една публикация с книжни коледни препоръки.

Collage 2017-11-16 16_47_22

Разходки сред природата

Обожавам разходките сред природата през есента. Незаменима гледка са обагрените листа в червено, жълто и кафяво, които се разстилат по земята. До вкъщи имаме пешеходна алея, която през есента е неустоима гледка. През уикендите поне час- два прекарвам времето си в разходки на алеята – хем е полезно за здравето, хем се наслаждавам на хубавото време, а ѝ се вдъхновявам за разни неща свързани с блога.

22352575_121007795239292_2172468868625203200_n

Топли напитки

По принцип обичам топлите напитки по всяко време на годината, но през есента ги чувствам някак „по- специални“. Обичам дъждовните уикенди, когато съм си вкъщи завита под дебелото одеало с настоящето ми четиво и някоя гореща напитка. Независимо дали ще е кафе, чай, капучино или горещ шоколад – вкусът им през есента е различен. Относно чайовете нямам любима марка, а по скоро си ги избирам по вкус ( любимите ми са мента, ябълка и канела, бъз и лимон) и задължително ги подправям с две лъжички домашен мед и резенче лимон.

IMG_20171113_090232_636

Пуловери и карирани ризи

Едни от най- любимите ми дрехи са пуловерите, а отскоро и карираните ризи. Имам няколко пуловера в неутрални цветове, които са идеални за ежедневието. Чувствам се супер комфортно с тях  и не бих ги заменила за нищо. В колекцията ми липсва такъв на коледна тематика, които са страшно сладки, а ѝ носят домашен уют ( предполагам трябва да се запася с един такъв за предстоящите празници). Относно карираните ризи имам няколко, като двете ми любими ризи може да видите на снимката. Съчетават се с всякакви дрехи, което ги прави неизменен спътник за мен.

IMG_20171113_092451_107

Тъмни червила

От около година обожавам тъмните червила, като преди това за мен беше немислимо да си сложа такова червило. В момента любимите ми са основно в кафявата гама, но също така харесвам тъмните червени и класическите червени цветове. През слънчевите есенни дни понякога обичам да си припомням лятото с цвят фуксия. Последното червило, с което се сдобих бе на Golden Rose Matte Lipstick Crayon 06. Страшно красив червен цвят, който за момента ми е фаворит от тези, които имам.

IMG_20171113_090925_198

„Времето отвътре“ – Хелън Дънбар

(издателство AMG Publishing, брой страници 312, цена 12,95 лв)

vremeto_otvatre_hrm

„Последното, което видях, преди колата да се вреже във водата, беше прелитащ орел на фона на небето.
 Спомням си как скосените му криле изпълваха целия мръсен прозорец. Въздухът го издигаше високо, обещавайки му магия – изглеждаше свободен.
Мечтаех за тази птица.
Но вече нямам мечти.
 Имам само спомени.“

***

Запръв се запознах с творчеството на авторката миналото лято, когато прочетох „Парченца от нашия живот“, която успя да ме очарова изключително много. И когато научих, че предстои издаването на „Времето отвътре“ нямаше как да не я прочета. Харесвам, че сюжетите на авторката винаги включват социални теми, за които обществото избягва да говори. Теми, които присъстват в ежедневието ни, но упорито мълчим за тях, а напротив трябва да се говори за тях. В тази книга са засегнати няколко такива, като домашното насилие и посттравматичното разстройство. Въпреки че темите са доста сериозни, авторката е съумяла да ги представи по един достъпен и ненатоварващ начин на младите читатели. Освен това Хелън Дънбар ни е показала колко са важни подкрепата и любовта за човек особено, когато той е преживял изключително тежки и болезнени моменти. Книгата се води YA и макар да е предназначена за по- младата читателска аудитория, то без съмнение би била интересна и полезна за родители и по- възрастни читатели.

18187029Преди пет години петнайсет годишния Горди преживява нещо ужасяващо, което дълбоко го травмира. Собствената му майка решава да се хвърли с колата в езерото. Освен Горди в колата са ѝ по- малката му сестра и невръстните близнаци ( момче и момиче). Оцелява само Горди, който през годините така ѝ не може да превъзмогне случилото се. След този ужасяващ момент Горди отива да живее при своя полубрат Кевин и баща му, които му оказват невероятна подкрепа. Животът продължава, но младото момче ежедневно се бори с травмата и стреса от преживяното. Единственото му спасение, може би е хокеят, който обожава. Изминали са пет години от трагедията, но Горди не спира да се самообвинява, че само той е оцелял и дълбоко в себе си вярва, че е могъл да промени нощта преди катастрофата. Но как едно дете на 10 години би могло да предотврати Онази нощ?

The-Gentle-Wounds---Quote-1Едно от нещата, които ми харесаха в романа беше емоционалната и силна връзка между Горди и Кевин. Преживели едно тежко детство двете момчета не спираха да се подкрепят във всяко едно отношение. За Горди Кевин беше повече от брат – беше родител, приятел, сродна душа, съветник и най- голямата му опора. Макар и една година по- голям от брат си Кевин бе един зрял млад мъж, без който Горди едва ли щеше да се справи с вътрешните си демони. На моменти с развоя на събитията в историята двамата имаха своите спречквания, но привързаността им един към друг бързо стопяваше ледовете помежду им. Освен брат си Горди откри още един човек, на който може да разчита – Сара. С нейната поява Горди малко по- малко започна да се променя. От затворено момче и аутсайдер постепенно започна да излиза от черупката си, в която се беше настанил и да се изправи пред страховете си. Хареса ми, че Сара го прие такъв какъвто е с всичките му „странности“ и го накара да погледне по един нов начин на живота.

Книгата безспорно ни кара да се замислим за някои важни и тежки теми, които остават незабелязани от обществото. Хубаво е, че се издават подобни книги, които биха били полезни за тийнейджърите, а ѝ изобщо за хората, които са изпаднали в подобно положение да видят, че не са сами и изход винаги има. Препоръчвам книгата, защото в нея има всичко – добре развита история, страхотно изградени персонажи, важни теми и куп емоционални моменти, които на моменти ще ни усмихват, а в други просълзяват.

„Времето отвътре“ е една емоционална история за любовта, приятелството, израстването и обичта между двама братя. Една история, която ни показва тежките и разруващи последствия от домашното насилие. Но и ни показва, че когато човек има хора, които го обичат и подкрепят с общи усилия всичко може да се преодолее. Радвам се, че успях да бъда част от тази емоционална и завладяваща история и с нетърпение ще очаквам следващите книги на Хелън Дънбар.

*Благодаря на издателство „AMG Publishing“ за предоставената възможност !

IMG_20171019_084757_016

Блог – интервю с Мартин Колев: Чудна работа е това писането

Мартин Колев е автор на два сборника с разкази „Кучето на терасата“ и „Микро“, а дебютният му роман „Софийски магьосници“, който излезе през тази година се прие изключително добре сред читателите. Очаква се и неговото продължение, което обещава още повече интересни моменти и магически приключения. Едно от нещата, които обича да прави през свободното си време е да рисува разни неща, да чете книжки с картинки и да готви с три пъти повече чесън от препоръчаното (странна комбинация). Как се е зародила идеята за „Софийски магьосници“ ? Как се създава една книга, дали в бъдеще хартиените книги ще изчезнат и още куп интересни теми, за които си погорихме с Мартин Колев ще прочетете в следващите редове.

1.Кога писането се превръща в професия ?

Сигурно се превръща в професия щом започнеш да печелиш от него. Все пак самият факт, че този въпрос Ви е хрумнал, подсказва, че писането е особено животно – професия „писател“ просто не звучи като професия „архитект“. Скоро ме попитаха с какво искам да се занимавам – естествено, отвърнах с „писане“, което предизвика въпроса „Не, с какво искаш да се занимаваш професионално?“. Чудна работа е това писането…

2.Как се създава една книга и кога разбирате, че е завършена!

Създава се с равни порции упоритост и глупост в промишлени количества – без тях човек просто би смачкал черновата (или лаптопа си), би я запратил в кошчето и би излязъл навън да прави по-смислени неща. Относно втория въпрос, идва един момент, в който става ужасно тихо. Очите ти се отварят малко по-широко по време на четенето, сърцето ти трепва и си казваш: „Това е. Готово е“.

3.Как се зароди идеята за „Софийски магьосници“ ?

Първо видях едно тайно място близо до Петте кьошета в София, а след това – мъж, който слиза от трамвая в тази посока. Слънцето залязваше, навън беше хладно и страшно, и мъжът се запъти към някаква невидима кръчма…

4.Завършихте ли нейното продължение и какво да очакват читателите ?

Все още не съм го завършил. Читателите могат да очакват да се срещнат с герои, които не познават, и да опознаят по-добре някои стари физиономии. Продължението включва обиколка из непознати магически места из столицата, както и приключение в самото сърце на Странджа планина. Не на последно място ще се запознаем и с дейността на Котешките пощи.

5.Какви качества трябва да притежава един писател, за да бъде успешен ?

Мисля, че може да притежава всякакви качества, но сред тях трябва да се открояват упоритост и глупост.

6.Смятате ли, че в бъдеще електронните книги ще вземат превес над хартиените ?

Всъщност електронните книги вече взеха превес преди няколко години. Сега продажбите им на световно ниво отново падат за сметка на хартиените книги, така че слуховете за смъртта на книжното тяло са силно преувеличени. Иначе в по-широк план електронните книги ще вземат превес, разбира се – освен ако не се появи трета алтернатива, която все още дори не можем да си представим.

7.В последно време голяма част от известните личности започнаха да пишат и издават книги. Писането е вид изкуство и не се ли обезценява по този начин ?

Наистина напоследък се наблюдава известен подем на такива книги, но те не са нищо ново под слънцето. Писането може да бъде и висше, и долно изкуство. Достоевски може да стои на рафта до езотеричните книги за събуждане на чакрите и това ни най-малко няма да накърни стойността му.

8.Книгите могат ли да възпитават ?

Дотолкова съм уверен, че могат, че по-скоро бих се зачудил книгите могат ли да не възпитават?

9.Ако имахте възможност с кой писател бихте си сътрудничели ?

Честно ли? С никой. Предпочитам да им се възхищавам отстрани. В писателските кухни обикновено е разхвърляно, готвят се по няколко ястия едновременно и мирише на нещо, дето не му е там мястото.

10.След „Софийски магьосници“ какво следва ?

Следва продължение. А след него – не знам, ще покаже само времето. Напоследък то ми е кът за сметка на идеите.

Октомври в книги и музика

Октомври отлетя, есента е в разгара си, а едни от най- хубавите празници съвсем скоро ще настъпят. В пореден пост вече отново ще повторя, но обожавам есента и всичко свързано с нея. В момента уличките са изпъстрени с килими от листа и ми е толкова хубаво да ги гледам. Обожавам топлите (студените със сигурност Не!) дни, когато спокойно мога да се разхождам сред природата и да прочитам няколко страници от настоящата си книга, някъде на спокойствие, а единствената компания да са ми прелитащите врабчета и топлите слънчеви лъчи. През октомври за съжаление не успях да си организирам времето за четене и затова завърших месеца с две и половина прочетени книги. Но пък за сметка на това успях да се сдобия с толкова прекрасни книги, че нямам никакво търпение да прочета всяка една от тях. Относно музикалната ми плейлиста към нея се присъединиха още няколко страхотни песни, които ще видите в края на публикацията. Надявам се през настоящия месец да съм малко по- организирана и да успея да си прочита набелязаните книги. Едно от най- вълнуващите за мен неща е че на 5 ноември блога и страницата ми стават на 2 годинки, за което съм изключително щастлива. По повод на това в момента във фейсбук страницата ми има специална игра, в която ще се радвам да се включите ТУК.

През изминалия месец към библиотеката ми се присъединиха девет прекрасни книги. Първата от тях беше в октомврийският GemBox, а именно „Херцогинята“ от Даниел Стийл. Честно казано авторката не е мой тип, но се надявам да ми допадне с тази книга. Следващата книга ме спечели с чаровната си винтидж корица – „Животът и времето на Хлапето Мълния“. Планувам книгата да я прочета този месец, така че очаквайте ревю към нея скоро. Следващото заглавие е „Времето отвътре“ на Хелън Дънбар, която познаваме с „Парченце от нашия живот“. Книгата е вече прочетена и само остава да ѝ напиша ревю. Мога да издам, че много ми хареса. Няма как да не спомена и втората книга от трилогията за очарователната Серафина – „Серафина и магическият жезъл“, която също смятам да прочета този месец. Гледала съм няколко филмови екранизации на „Великият Гетсби“, но така и не съм стигнала до книгата, но съвсем скоро ще поправя тази грешка. Другото ново попълнение е „Утрото идва навреме“, в която се разказва за пътуване във времето. Обожавам такъв тип истории и се надявам да ме впечатли. „Добро дни, лоши дни“ на Мелина Маркета се надявам да ми хареса, предвид първата книга на авторката „Спасяването на Франческа“, която се превърна в моя любима. И последните две попълнения са едни от най- новите и нашумели заглавия на издателство „Orange Books“, за които тепърва ще се говори и пише. Искам да благодаря на всички издателства, които за пореден месец ме правят много щастлива. Благодаря ви за доверието към мен !

CollageMaker_20171102_084600617

В началото на публикацията споменах, че през октомври прочетох само две книги и половина, но пък  всяка една от тях успя да ме очарова и докосне. Първата от тях беше „Четирите цвята на магията“ от В.Е.Шуаб, в която съм влюбена. В книгата има всичко – магия, епични битки, предателства, дори и намек за зараждаща се любов. Препоръчвам книгата с две ръце, а пълното ми мнение прочетете ТУК. След нея започнах първата част на „ТО“ от Стивън Кинг, която прочетох до половината, защото не се почувствах в настроение за нея, но смятам да я завърша тези дни. И последната книга бе „Времето отвътре“ от Хелън Дънбар, която успя да ме впечатли. Очаквайте скоро и ревюто ми към нея. Доволна съм от прочетените книги и се надявам този месец да се организирам и да прочета малко повечко.

CollageMaker_20171102_085045140

МУЗИКА:

1. На първо място реших да поставя това супер готино и зареждащо парче, което бе едно от най- слушаните през октомври.

2. Попаднах на тази песен преди няколко месеца, но едва сега ѝ дойде времето да я включа в моя „Топ 5“.

3. Едно свежо и изпълнено с летен привкус парче, което харесах от първо слушане.

4. Нямаше как да не включа новата песен на Камила, която носи много горещо латино настроение с лек ретро елемент.

5. И разбира се за финал ви представям новата песен на любимата ми Лана Дел Рей, която е в типичен неин стил.