(издателство „Пергамент Прес“, брой страници 184, цена 9,99лв)
„Великият Гетсби“ е издаден за пръв път през 1925г. и е считан за най- известният роман на Скот Фицджералд. Романът разбива всички клишета и илюзии за така бленуваната „Американска мечта“, през „Ерата на джаза“. Освен това книгата е най- четеният роман, написан от американец, през 20 век. Но постиженията за този шедьовър не спират до тук – „Гетсби“ е филмиран цели четири пъти, като последната му филмова екранизация е през 2013г. с участието на Леонардо ди Каприо. Сюжета на романа не е от най- оригиналните или сложните, но темите поставени в него са прекалено сериозни, за да бъдат подминати с лека ръка. Освен че илюстрира бурния живот през 20-те години романът обсъжда въпроса за расизма посредством образа на един от героите. Друга тема останала и актуална и до днес е – на какво е способен един човек и какви граници е готов да премине, за да получи лесна слава и богатство? И като контраст на тези важни теми в сюжета е заложена темата за любовта – онази чувствена и трагична любов, която води към самоунищожение. Безспорно романът блести с качества, но едно от нещата, които ме накараха да заобичам книгата е красивият и изящен стил на писане на Фицджералд. Всяка една дума от него е поднесена с финес и бавно притегля читателят между страниците на една вечна и незабравима история. Лично за мен най- силният момент в книгата не бяха бляскавите и пищни партита, нито „любовта“ между Дейзи и Гетсби, нито катастрофата или убийството на Джей, а самото погребение. Чрез него е показан фалша и алчността на едно общество изтъкано от безмислени амбиции. Авторът толкова ярко е описал цялата тази картина, че вътре в мен нещо се прекърши и наистина ми дожаля за Гетсби (макар ѝ да е измислен персонаж).
„Когато бях млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми рече той – просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“
Действието в романа се развива през погледа на Ник Карауей, който ни показва истинското лице на богатите. Ник е млад брокер, който се мести в малка къщичка близо до огромното имение на Гетсби. Гетсби е млад милионер, който си е изградил образ на потаен и мистериозен човек. Около неговата персона витаят безброй митове и легенди – някой смятат, че е натрупал богатството си от контрабанда на алкохол по време на „сухия режим“, други, че е бил немски шпионин и братовчед на Вилхелм III. Въпреки несметното си богатство и пищните и запомнящи се партита, които организира Гетсби дълбоко в себе си е един самотен човек, копнеещ единствено за отминалата любов на Дейзи. Преди години двамата са имали кратка авантюра и тлеещите чувства към нея, карат Гетсби отново да поиска да се сближи с Дейзи, макар ѝ да е вече омъжена и с дете. Нейн съпруг е Том Бюканън – расист, известен със своите авантюри. Дейзи е привлечена и поласкана от нестихващия интерес на Гетсби. И след петгодишно чакане, огънчето на любовта между двата се разпалва отново, което разбира се не води до нищо добро.
„Всеки подозира у себе си поне една от основните добродетели и ето моята: аз съм един от малкото честни хора, които някога съм познавал.“
Всеки един от персонажите беше брилянтно изграден, но подчертаните негативни елементи в образите им ги правиха по- пълнокръвни и доближаващите се до реалността хора. За съжаление не успях да се привържа към нито един герой. Може би към Гетсби имах известни симпатии, защото го съжалявах, а ѝ този край ми разби сърцето. Гетсби макар ѝ заобиколен от хора от най- висшите прослойки на обществото, той е просто един самотник. Въпреки привидно хладнокръвната и нахална обвивка, Гетсби е неуверен в себе си и за да се предпази от реалният свят си е изградил свой собствен. Нереалистичната представа, която с годините си е изградил за Дейзи доведе до неговото самоунищожение – стана жертва на неосъществените си мечти по една изгубена любов. Дейзи, ах тази Дейзи, толкова ме беше яд на нея. Тя бе едно безхарактерно и лекомислено момиче, превърнала се в жена- трофей за своя неверен съпруг. Единствено нещо, което я правеше щастлива бяха парите – общото между нея и съпруга ѝ, което ги правеше идеални един за друг.
„Тя не отговори. Ядосан, наполовина влюбен в нея и изпълнен с горчиво съжаление, аз си тръгнах.“
Чрез образа на Гетсби автора ни показва американската мечта, такава каквато е – фалш „облечен“ с красиви дрехи и бляскави партита, обществено положение и богатство, които не носят щастие, нито любов. А най- ярко циничността и безскрупулността се описват на финала, когато на погребението на Джей присъстват само 3-4 души. Авторът ни представя едни фалшиви хора подчинени на лукса в един фалшив свят, но безкрайно бедни в своето нещастие.
„И така със слънцето и разлистването на листата по дърветата, точно както нещата растат бързо във филмите, имах странното убеждение, че животът започва отново и отново с лятото!“
„Великият Гетсби“ е много повече от поредната разказана история за забранената и неосъществена любов. Това е роман за бързия възход и шеметното падение, за болните амбиции и лесните пари, за фалша и циничността облечени с красивото име „американска мечта“ и надеждата, чрез всичко това да се постигне някакво щастие, което да служи за утеха. Също така романът рисува една обаятелна и пленяваща картина на двайсетте години на XX век, ерата на джаза – една епоха, за която си струва да се прочете.
*Благодаря на издателство „Пергамент Прес“ за предоставената възможност !
Едно от нещата, които харесвам от филмовата екранизация на книгата от 2013г. е чудесният потбор на песни. И страшно много се радвам, че любимата ми Лана Дел Рей изпълнява основната песен във филма. Песента напълно е уловила меланхоличната атмосфера, а текста пресъздава романа до най- малкият детайл – толкова е красив!
Историята ни въвежда в живота на двете сестри Скарлет и Донатела на о-в Трисда. Животът на момичетата е доста суров, защото всяко тяхно погрешно действие бива наказано от тирачният им баща. Каравалът се оказва единственият изход да се измъкнат веднъж завинаги от лапите на безкомпромисният им баща. Ала едва стъпили на вълшебния остров, Донатела бива отвлечена от господаря на Каравала Легендата. Съвсем скоро момичета ще разберат, че прословутия Каравал може да бъде едно много опасно и смъртоносно място, а последиците от играта безпощадни.
Скарлет и Донатела макар ѝ сестри бяха пълна противоположност. Скарлет бе разумна, отговорна, обичаше безумно много сестра си и бе готова на абсолютно всичко, за да бъде винаги защитена. Донатела от друга страна бе доста импулсивна в постъпките си, не ѝ пукаше от нищо, често пъти беше безотговорна, но пък и двете имаха обща цел – да се махнат от о-в Трисда. Но въпреки непокорния си характер и на моменти глупавото си държания в края на историята ще се окаже, че Донатела въобще не е толкова глупаво момиче, а напротив. Авторката е изградила доста интересни и дори сложни образи, които бяха голямо предизвикателство.
Джулиан за мен бе един от най- интересните персонажи в книгата. Обвит в мистериозност и огромна доза харизматичност, той безкомпромисно получаваше това, което иска. През по- голямата част от сюжета бе самонадеян и поради това на моменти ме дразнеше, но след като постепенно показа истинската си същност успя да спечели и моето сърце. Определено нестандартният му персонаж допринасяше за по- разчупения сюжет на книгата. През по- голямата част от историята Джулиан даваше „сигнали“, че може би той е Легендата, но Легендата е твърде умен и хитър, за да бъде разкрит толкова лесно.
Каравала се провежда веднъж в годината в рамките на една седмица, но тези няколко дни са изпълнени с толкова много загадки, вълшебства, тайни и задачи, че в един момент реалността и илюзията на играта се преплитат. Господарят на това невероятно и неповторимо събитие е Легендата – човек изграден от митове и легенди. Образът му до края на книгата си остана загадка, а слуховете за него не спираха да се създават. Хареса ми атмосферата, която струеше от Каравалът – едновременно мрачна, красива и притегателна, но и безумно опасна, защото всеки един от участниците ще понесе трайните ефекти на тази сюрреалистична игра. Докато четете историята не се доверявайте на абсолютно нищо и никого, защото границите на реалността и илюзията са толкова тънки, че не се усещат. Уверявам ви, че ще се потопите в един вълшебен и мрачен свят, но знайте, че всичко е илюзия (може би). Книгата определено има потенциал за по-нататъшно развитие и все си мисля, че авторката ни е поднесла съвсем малка частица от света на Каравал и най- интересното тепърва предстои.
Главната ни героиня Аби е първа година студентка в Уисконскинския университет. И това ново начало в живота ѝ е едновременно вълнуващо, леко плашещо и изпълнено с тъга за семейството ѝ. Отраснала без баща, а наскоро и загубила своята баба, единствената подкрепа за Аби е майка ѝ. Любопитен факт е че баба ѝ също е посещавала този университет, а още по- любопитното е, че Аби е настанена в същата стая, в която някога е живяла баба ѝ (случайност?). През първата си сутрин в университета Аби се събужда в 1983г. Невярваща на очите си Аби си мисли, че е някаква абсурдна шега скроена от състуденти ѝ. Но постепенно осъзнава, че това далеч не е шега, а самата реалност. Пътуването във времето за Аби тепърва започва и съвсем скоро се озовава през 1970г, където среща професор Смит, който играе огромна ключова роля в историята. За Аби срещата с професора е първа, но се оказва, че познанството им е доста отдавна. Изплашена и объркана от цялата ситуация Аби се озовава в 1961г., където среща чаровният Уил, който също е пътешественик във времето. За разлика от нея Уил идва от миналото и се отправя към бъдещето. Загадките все повече се увеличавават, но уви отговорите, които получава Аби са твърде малко. Всяко следващо пътуване във времето става все по-трудно за Аби, но освен множество загадки ѝ предстоят неочаквани срещи, които поне за малко ще я върнат към семейство ѝ.
Уил е студент от 1921г, но незнайно как също става пътешественик във времето. През прескачанията между десетилетията среща Аби и както може да се досетите двамата се влюбват. Срещите им бяха много очарователни и изпълнени, както с приключения с новите им приятели, така ѝ с много съкровени моменти. Хареса ми, че двамата бяха представени, като напълно обикновени млади хора с всичките им страхове, недостатъци и чувства. И съм сигурна, че поне за момент ще се припознаете в тях.
Освен двамата очарователни главни герои, интересен персонаж бе и професор Смит. Макар да не бе пътешественик във времето професорът винаги беше неизменна част от пътуванията на Аби и Уил. Срещата им с тях донякъде променя и неговия живот, защото бе посветил живота и кариерата си да открие причината за явлението „пътуване във времето“. Интересно ми беше да наблюдавам неговите различни версии през годините – от невзрачен студент до уважаван професор. Но неговата роля се оказва далеч по- ключова и изненадваща.
Преди пет години петнайсет годишния Горди преживява нещо ужасяващо, което дълбоко го травмира. Собствената му майка решава да се хвърли с колата в езерото. Освен Горди в колата са ѝ по- малката му сестра и невръстните близнаци ( момче и момиче). Оцелява само Горди, който през годините така ѝ не може да превъзмогне случилото се. След този ужасяващ момент Горди отива да живее при своя полубрат Кевин и баща му, които му оказват невероятна подкрепа. Животът продължава, но младото момче ежедневно се бори с травмата и стреса от преживяното. Единственото му спасение, може би е хокеят, който обожава. Изминали са пет години от трагедията, но Горди не спира да се самообвинява, че само той е оцелял и дълбоко в себе си вярва, че е могъл да промени нощта преди катастрофата. Но как едно дете на 10 години би могло да предотврати Онази нощ?
Едно от нещата, които ми харесаха в романа беше емоционалната и силна връзка между Горди и Кевин. Преживели едно тежко детство двете момчета не спираха да се подкрепят във всяко едно отношение. За Горди Кевин беше повече от брат – беше родител, приятел, сродна душа, съветник и най- голямата му опора. Макар и една година по- голям от брат си Кевин бе един зрял млад мъж, без който Горди едва ли щеше да се справи с вътрешните си демони. На моменти с развоя на събитията в историята двамата имаха своите спречквания, но привързаността им един към друг бързо стопяваше ледовете помежду им. Освен брат си Горди откри още един човек, на който може да разчита – Сара. С нейната поява Горди малко по- малко започна да се променя. От затворено момче и аутсайдер постепенно започна да излиза от черупката си, в която се беше настанил и да се изправи пред страховете си. Хареса ми, че Сара го прие такъв какъвто е с всичките му „странности“ и го накара да погледне по един нов начин на живота.
mybooksaremyworldblog 