„Не е препоръчително да се обиждат котки“ – Елена Михалкова

(издателство „Еднорог“, брой страници 350, цена 15,90 лв)

„Това не е котарак, а някакво стихийно бедствие…“

Обичате ли котки, а добре написаните криминални истории? В романа си руската писателка Елена Михалкова ще ни запознае с едно симпатично и странно коте, една театрална трупа, която е оплетена в лъжи и разбира се… един труп. Още с първите страници историята успя да ме грабне с хумористичните диалози, които бяха толкова на място в сюжетната линия. Авторката макар ѝ юрист по образование, определено в амплоато си на писател се справя повече от чудесно. Историята, макар и криминална е пресъздадена по толкова забавен и интересен начин, а нелепите ситуации, в които се забъркват двамата ни главни герои ще предизвикат единствено вашите усмивки. „Не е препоръчително да се обиждат котки“ я определям, като „черна комедия“, но в още по- забавен вариант.

„- Льоша, имам коте – изрече с трагичен тон Света.

– Честито! – отзова се веселят глас.

– Нагло е! И ходи навсякъде!

– Сложи му легенче.

– Абе не в този смисъл. Изследва всичко!

– А ти какво очакваше? – учуди се Льошка. – То си е животно, изследва границите на територията си.

– Очаквах от него благодарност, че съм спасила жалкия му живот – озъби се Света. – И това не е неговата територия, а моята!

– Забрави думата „моя“, щом си решила да си вземеш котка.“

Главната ни героиня Светлана е най- обикновено момиче, живее съвсем нормален живот и обича работата си на фотограф. В един дъждовен ден връщайки се от снимки намира едно малко и до кости намокрено раирано коте. Естествено Света решава да го прибере и така без да иска се сдобива с домашен любимец, който впоследствие всеки Божи ден, ще опъва нервите на стопанката си до скъсване. Един от последните снимачни проекти на Света е да заснеме фотосесии на всеки един от актьорите, от една театрална трупа. При гостуването в дома на една от главните актриси Света се натъква на труп, който всъщност ще се окаже, просто пластмасов манекен. Но тази на пръв поглед нелепа случка ще превърне младата жена в мишена, защото е видяла нещо, което не е трябвало да вижда, макар и самата тя да не знае какво точно е то. В самото начало Света беше плаха, наивна и в никакъв случай не желаеше да се намесва в каквото ѝ да е било. В последствие, когато осъзна, че нещата са наистина сериозни и, че животът ѝ виси на косъм, без грам колебание реши да достигне до истината за убийството. Беше ми интересно да проследя малкото, но изключително смело израстване, на така симпатичната ми героиня Света.

„Една странна сутрин Тихон внезапно реши, че в него тече кръвта на древен род бобри и внимателно изгриза стъблото в основата. Фикусът не успя да преживее това.“

 

Дрозда беше най- добрият приятел на Света още от ученическите им години. Той с готовност реши да се включи в разгадаването на загадката с мистериозното убийство, в което главната ни героиня неволно беше замесена. Определено двамата се включиха в едно опасно и смъртоносно приключение, но благодарение на това успяхме да се насладим на нелепи и конфузни ситуации, неподправени хумористични диалози и проследихме тяхните взаимоотношения, които се издигнаха на едно по- високо ниво. Двамата ми бяха изключително симпатични и забавни, като импровизирани детективи, а с кашите, в които успяха да се забъркват, ме накараха да се забавлявам от сърце. Между другото Дрозда, като дългогодишен собственик на два котарака, с голям ентусиазъм се включваше във възпитанието и грижите на Тихон.

„Котаракът се оказа истинско стихийно бедствие. Пристигаше при Света в четири сутринта с искания за хляб и зрелища. Хапеше я по петата, с която тя се опитваше да го изрита от леглото и използваше главата ѝ вместо батут.“

Тихон (Тиша) е раираното коте, което Света спаси от улицата. Тиша внасяше толкова много цвят и настроение в сюжетната линия, че беше неизбежно да не го обикна. Тиша, чрез своите пакости и лудории внесе щипка живот в иначе запостялото жилище на Света. С всяка пакост, игра, милувки и непринудените им „диалози“ виждах как Света разцъфва от обичта на очарователният котарак. Всеки един от актьорите от театралната трупа беше индивидуален и интересен персонаж за проследяване, което пък ме караше да подозирам всеки един от тях за извършеното престъпление. И в крайна сметка, наистина успях да се изненадам от развръзката.

„Не е препоръчително да се обиждат котки“ е една нетипична криминална история, изпълнена с интелигентен хумор, нелепи ситуации и котешки подвизи. Ако обичате заплетените криминални истории, неочаквани обрати, изненадващ финал и щипка адреналин, то и за миг не се колебайте да прочетете историята за раираното коте. Един съвет: не я започвайте късно вечер, защото рискувате да осъмнете и да се лишите от сънят си.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

Цитати от книгата:

1. “ Света седна на дивана, помисли, и кръстоса крака по турски. Нападението винаги се извършваше изпод дивана. В пространството под него имаше нещо, което събуждаше у котарака духовете на предците, които героично хапеха крайниците за ходене и ритане на бледоликите.“

2. “ Котето лежеше отпуснато, като отпускар на турски плаж и имаше вид на съзерцател. Той притвори очи, като с целия си вид демонстрираше, че спането е естественото му състояние.“

3. “ Дрозда изгледа стълбищната площадка и изсвири с уста първия такт от „Траурния марш“ на Шопен.

– Само за Достоевски. Мястото е като за неговите книги.

– Мястото е за бояджия! – ядно каза Света.

– Може и да е за бояджия. Той би се огледал и след това би се обесил! И тогава вече ще е за Достоевски!“

„Първата дама“ – Сюзън Елизабет Филипс

(издателство „Ибис“, брой страници 372, цена 14,90 лв)

„Първата дама“ е четвъртата книга от авторката, която чета и за пореден път се убедих колко много обичам нейните истории. За пореден път СЕФ успява да ме изненада как от на пръв поглед клиширана история, може да напише една забавна, свежа и пречупена история, от която читателят да остане  напълно удовлетворен. Стилът ѝ на писане е много приятен и лек, без излишни и натоварващи описания, които да развалят удоволствието от книгата. Ако не си падате по прекалено сладникавите и драматични любовни романи, то определено дайте шанс на някоя от книгите на авторката, защото при нея има един много изразен баланс, който не позволява да се преминават границите. Нейните книги винаги ми носят чувство на комфорт, успяват да ме накарат да изключа напълно света навън и да се потопя в поредната забавна и щура история, която ще ми поднесат героите. „Първата дама“ е перфектното лятно четиво, с което да прекарате няколко часа навън в парка или на плажа. Ако очаквате от книгата само романтични моменти от класическите любовни романи, то със сигурност ще бъдете изненадани, защото една бунтовнически настроена тийнейджърка и едно бебе демон, ще провалят и най- малкият намек за романтика.

В „Първата дама“ авторката е съчетала една доста ярка и нестандартна комбинация от персонажи, което няма как да не ви направи впечатление. Имаме си първа дама, журналист, саркастична тийнейджърка и едно супер сладко бебе- все герои, които не са съвместими един с друг. Ситуациите, в които попадат нашите герои са толкова забавни и комични, че със сигурност именно тези шантави моменти правят книгата толкова интересна и непринудена. Допаднаха ми диалозите помежду им, които на моменти бяха изпълнени със сарказъм, друг път бяха по- емоционални и изпълнени с лични изповеди, чрез които успявах да опозная истинската същност на героите. Това щуро и дълго приключение сред земите на Америка, накара всеки един от героите постепенно да израстне, да промени отношението си към околните и да капсулира своето минало дълбоко в себе си, за да проправи път на бъдещето.

„Книгите бяха най- вярната компания на Нийли като дете и тя не можеше да си представи, че някой не обича да чете.“

През целият си живот Корнелия Кейс е била под светлините на прожекторите и е израстнала в изключително строга и стерилна обстановка. След сватбата си с Денис Кейс, който впоследствие става президент на САЩ Корнелия трябва да бъде още по- отговорна и сдържана пред обществото. За съжаление семейното им щастие трае едва няколко години, заради преждевременната смърт на Денис. Вече вдовица Нийли си мисли, че вече може да си отдъхне от политическия живот и от това да бъде следена и наблюдавана непрекъснато, но баща ѝ има съвсем други олаплан за нея. През целия си живот винаги е приемала съвети, подчинявала се е на заповеди, никога не е взимала сама решения, винаги е имало някой, който да наблюдава всяка нейна крачка, което означава, че тя никога не е имала личен живот или малка глътка свобода. Това, разбира се, няма как да не се отрази върху нейната същност и тя винаги се е подценявала и никога не е имала смелостта да се опълчи. Притисната от обстоятелствата Корнелия решава, че е дошъл момента, в който трябва да вземе живота си в собствените си ръце… и решава да избяга от Белия дом. Тя осъзнава, че това бягство едва ли ще трае дълго, защото по петите ѝ ще бъде изпратен цял отряд от агенти и полицаи, но все пак иска поне за малко да живее живота на един най- обикновен човек. Вече постъпила в „нормалният“ свят Нийли ще преживее безброй обикновени моменти, за които цял живот е мечтала, ще се забърква в невероятни каши, ще усети простичките и красиви моменти, което ще ѝ дадат онова удовлетворение на свобода и най- важното е, че ще се запознае с една щура банда, която ще промени живота ѝ.

Мат Джорик от съвсем ранна детска възраст му се е наложило да приеме ролята на мъжа в семейството, а със седем по- малки сестри, това е просто наложително. През по-голямата част от живота си се е грижил за тях, бил е съпричастен с всички женски проблеми и с времето това няма как да не е оставило дълбоко психологическа травма върху него 😄. Той не смята да се жени, а още по- малко да има деца. Мат си живее типичен ергенски живот, изпълнен с краткотрайни вързки, кара хубава кола, като цяло е доволен от работата си… какво повече да иска един мъж. Но съдбата е решила, че има съвсем други планове за него. Внезапно се сдобива с една импулсивна и безотговорна тийнейджърка (Луси), едно бебе (Бътън) и една раздрънкана каравана. Искрено се забавлявах на саркастичните спорове между Мат и Луси, които в повечето случаи се държаха толкова нелепо. Макар лошото си държание, цинизмите, които ръсеше и бунтовническото си настроение, Луси беше просто едно малко изоставено дете, което копнее за малко обич, внимание и рамо, на което да се опре. Първоначално Мат беше голям егоист, не му пукаше за положението, в което се намираха двете малки момичета и бързаше да се отърве от тях. Постепенно с помощта на Нийли той успя да открие истинското си лице и всъщност се оказа страшно мил, грижовен и отговорен. Четиримата ще преживеят незабравими моменти и комични ситуации, но дали тяхното малко семейство ще се запази или всеки ще тръгне по отделен път… прочетете историята и ще разберете.

„Първата дама“ ще проследи щурото приключение на една невероятно колоритна комбинация от герои, които съм сигурна, че ще обикнете след всяка следваща глава. Това не е поредният любовен роман, а една истинска и емоционална история за израстването, за принципите, за смелостта да се изправиш пред страховете си и предизвикателствата,които животът поднася в най-неочакваните моменти. Една невероятно забавна, красива и емоционална история, която само Сюзън Елизабет Филипс може да разкаже.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

„Принцеса на пепелта“ – Лаура Себастиън

(издателство „Егмонт“, брой страници 384, цена 14,90 лв)

Първото нещо, с което ме привлече „Принцеса на пепелта“ безспорно беше адски красивата ѝ корица. В мига, в който я видях знаех, че трябва да притежавам тази книга. „Принцеса на пепелта“ е събрала в себе си най- утвърдените и доказали се  елементи в YA жанра. Ако сте от читателите, които са прочели десетки книги от този жанр, може би на моменти историята ще ви се стори клиширана. Лично аз съм чела едва няколко подобни книги и нямах никакъв проблем с историята. Това е дебютен роман на авторката и въпреки малките ми забележки, то със сигурност се е справила доста добре. Вярвам, че с течение на времето Лаура Себастиън ще се усъвършенства все повече и  съм обедена, че ще ни представи адски добри истории. В книгата определено ме впечатли мрачния свят, в който властваше страха, насилието и деспотизма на един самозабравил се император. Толкова реално и пълнокръвно е пресъздаден от авторката, че в един момент читателят ще се почувства, като част от този безпощадно жесток свят. Историята грабва от първата страница и поддържа интереса на читателя до самия финал, който за мен беше доста неочакван. С нетърпение очаквам следващата част, за да се срещна отново с новите си любими герои и да се впусна заедно с тях в опасното и смъртоносно приключение, което ги очаква. Относно стила на авторката- не изобилстваше от излишни описания, а по скоро беше заложила на самото действие и динамика в историята; хареса ми, че героите бяха представени съвсем обикновено, без излишни помпозности; хареса ми мрачната атмосфера, която импулсивно кара читателя да бъде подготвен за най- лошото.

Теодосия е едва на шест години, когато родината ѝ Астрея е завладяна, а майка ѝ е убита пред очите ѝ. Останала съвсем сама безпощадния император, който е убил майка ѝ я взема под своето крило, но това разбира се, има цена. В същия ден императорът коронясва Теодосия със срамната титла- Принцеса на пепелта. А новото има, което ѝ дава е Тора. След цели десет години на страх, унижение, болка, обиди и варварско отношение към нея, Тора е готова да се върне към предишната си същност. През по- голямата част е потискала всички мисли освен една единствена: „Прави императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“. Последната капка от търпението ѝ изчезва, когато е принудена да убие човекът, когото обича. След този тежък удар една принцеса е готова да се въздигне от пепелта, за да отмъсти за хората, които е обичала и да освободи най- накрая поробеният си народ.

Още от съвсем малко на Теодосия ѝ е отнето всичко ценно- майка, име, страна, народ, дом… Това, което е преживяла безвъзвратно се е отразило върху нейната същност, а белязите от това са явни (вътрешни и външни). Срещаме се с Теодосия в момент, когато духовно е ужасно слаба, потисната и до болка сломена. Тео е един от онези многопластови герои, които трудно читателя може да разгадае. Теодосия е родена, като кралица, но голяма част от живота си прекарва като принцеса- тези два образа на Теодосия ѝ Тора, в които се налагаше да  се превъплъщава, вътрешно я разкъсваха, защото бяха толкова противоположни. Лично за мен образа на Теодосия беше по- силният от двата, защото бе готова да се жертва в името на своя народ. Неведнъж се възхитих на смелостта ѝ да се противопостави на императора, макар да знаеше какви биха могли да бъдат последствията. Тео имаше своите възходи и падения, грешни и правилни решения, често разчиташе на импулсивността си, която в някои моменти ѝ изиграваше лоша шега. Чрез своята наивност, ярост, страх, емоционалност, гняв, страх от неизвестното- всички тези душевни емоции, които бушуваха като ураган вътре в нея я показаха, като изключително пълнокръвен персонаж, който има огромен потенциал за развитие.

Главният ни мъжки персонаж е принц Сьорен- син на деспотичния император. Още със самото си появяване дава заявка, че не прилича на своя жесток баща. Сьорен по всякакъв начин се опитваше да се разграничава от образа и управлението на баща си, като взимаше възможно най- добрите решения за своя народ, но понякога страхът и респекта, който изпитваше от баща си го караха да се връща в изходно положение. Въпреки, че е израснал под властта на баща си Сьорен излъчваше толкова много доброта, милосърдие, справедливост и любов, които определено му придаваха един очарователен образ, който и самата Теодосия забеляза. Въпреки това Сьорен ми направи впечатление, че не успя да се открие докрай и частица от него остана в мистериозност. Надявам се в следващата книга да видим още повече от него.

Блейз е приятелят на Тео от детските ѝ години. В книгата имаше няколко персонажа, които не бяха изцяло разгърнати и Блейз беше един от тях. До края на историята за мен той остана мистериозен и криещ сериозни тайни. След почти десетгодишна раздяла двамата отново се срещнаха, за да подновят своето приятелство и да започнат битката за спасяването на своята родина. Хареса ми, че Блейз винаги бе готов да направи всичко за нея и със своята подкрепа, която постоянно даваше на Тео, пробуди притъпено то желае да направи всичко за народа си. Допаднаха ми закачливите диалози и хапливите реплики, които си разменяха и чрез тези моменти разбирах колко много значат един за друг. Имаха изключително силни и чисти взаимоотношения, които в един момент запалиха донякъде искрите помежду им, но дали тяхното приятелство ще мине на друго ниво- предстои да разберем.

Следващият персонаж, който ми направи силно впечатление е Крес- най- добрата и единствена приятелка на Тео в двореца. Крес е дъщеря на тейна- човека, който е убил майка ѝ. В началото на книгата Крес ми беше супер интересен и положителен персонаж. Обичаше да чете, да пише, да превежда книги и винаги защитаваше Тео, като една вярна приятелка. Крес беше толкова чиста и понякога наивна в своите мечти и стремежи. Силно вярваше, че един ще срещне принца на мечтите си (имайте предвид Сьорен), но съдбата бе решила да ѝ нанесе тежък удар. Точно на финала се случи нещо, което ще промени изцяло нейния персонаж в следващата книга. И подозирам, че колко ми хареса в тази книга, то в следващата ще ми бъде адски антипатична.

Историята определено тръгна добре, имаше напрежение, обрати, предателства, кръвопрелития, динамика, която за мен беше нужна. Тепърва предстои да опознаем всички герои, които се надявам в следващата книги да ги видим с истинските им лица. Единствената ми забележка към историята е, че ни беше дадена твърде малко информация за държавата Астрея. Всички знаем, че когато четем история за един изцяло нов свят е добре да имаме колкото се може повече информация за него. А тук ни беше дадено съвсем малко късче информация, което беше твърде малко. Искаше ми се да науча повече за техните богове, за вълшебните камъни, които даваха разни способности и т.н. Хубавото е, че имахме цели две карти ( обичам, когато има карти в книгите), с които може да се ориентираме за местностите, които се споменаваха. Вярвам, че в следващите книги авторката ще ни разкаже повече от историята на Астрея.

„Принцеса на пепелта“ слага безспорно ударно начало на една вълнуваща трилогия. Историята ни пренася в един ожесточен свят на дворцови интриги,несправедливост  и болезнени предателства. Една силна и борбена принцеса ще се въздигне от пепелта, за да поведе битка, която ще се помни дълго. Един деспотичен император ще направи ѝ невъзможното, за да получи това което иска. А един принц ще бъде на кръстопът от това, дали да жертва народа си в името на любовта, или да смачка врага си в името на народа си. Интересното тепърва предстои…

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

MID YEAR BOOK FREAK OUT 2018

За трета поредна година правя този таг и се радвам, че бях тагната, за да мога да си направя малка равносметка за първите шест месеца от 2018 година. Въпросите са доста интересни и ме накараха да се впусна в размисли и спомени. По традиция оставям тага отворен за всеки желаещ да го направи. Благодаря на Криси за поканата! 🙂

1. BEST BOOK YOU’VE READ SO FAR IN 2018 / НАЙ – ДОБРАТА КНИГА, КОЯТО СИ ПРОЧЕЛ ДО СЕГА?

Всяка една книга, която съм прочела до момента ми е харесала по някакъв начин, за това ми е доста трудно да посоча само една. И тези дни се замислих кои книги от прочетените до момента са се откроили най- много от всички останали. В крайна сметка се получиха пет заглавия, които може да видите на снимката.

2.  BEST SEQUEL YOU’VE READ SO FAR IN 2018 / НАЙ – ДОБРОТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ, КОЕТО ПРОЧЕТОХТЕ ДО ТУК?

Тази година забелязах, че залагам повече на самостоятелни книги, което ми е супер странно, защото имам доста започнати поредици, които в крайна сметка трябва да завърша. Но има една поредица, чието продължение очаквах с огромно нетърпение- „Леговище на сънища“ от Либа Брей. Книгата страшно много ми хареса и вече тръпна в очакване на третата част за любимата ми банда от ясновидци.

3. NEW RELEASE YOU HAVEN’T READ YET, BUT WANT TO / НОВА КНИГА, КОЯТО ОЩЕ НЕ СТЕ ПРОЧЕЛИ, НО ИСКАТЕ?

Сериозно ли трябва да посоча само една? В момента на ум ми идват поне десетина заглавия, но щом трябва да се огранича до само една книга, то тя ще е „Легендата“ от Стефани Гарбър. Първата книгата постави едно доста добро начало на трилогията и затова, наистина нямам абсолютно никакво търпение да се докопам до „Легендата“. А ѝ с тези разкошни корици, книгите са си едни малки книжни бижута.

4. MOST ANTICIPATED RELEASE FOR THE SECOND HALF OF THE YEAR / НАЙ- ОЧАКВАНАТА КНИГА ЗА ВТОРАТА ПОЛОВИНА ОТ ГОДИНАТА?

С нетърпение очаквам новата книгата на Колийн Хувър, която се очаква да излезе на българския книжен пазар през август. Доста ми е любопитна книгата „Eliza and her monsters“ от Франческа Запия, за която чувам само добри отзиви. От „Егмонт“ също ни готвят интересни заглавия. Общо взето втората половина на годината, също се очертава да е изпълнена с готини и интересни книги за всеки читател.

5. BIGGEST DISAPPOINTMENT. / НАЙ – ГОЛЯМОТО РАЗОЧАРОВАНИЕ.

Нямам книжни разочарования, за което се радвам. Може би, имам забележки към някои книги, чиито истории не бяха изпипани докрай. Една от книгите е „Клуб мръсни книги“ от Лизи Харисън. Похдчертавам, че книгата ми хареса, но имаше някои елементи в нея, които ми се искаше да бъдат малко по-силно застъпени в нея. Първо- в началото на историята имаме малка ретроспекция с основателките на клуба, когато са все още млади и неопитни жени. И четирите бяха толкова очарователни, остроумни и позитивни, че ми се искаше да присъстват повече в книгата. Ако историята се развиваше паралелно в миналото и настоящето мисля, че щеше да се получи страхотно. Второ- искаше ми се да има малко повечко включени книги в историята, но предвид малкия обем на книгата, може да се примиря и с тези, които бяха избрани. Трето- искаше ми разговорите и обсъждането на избраните книги за клуба да бяха малко по- силно застъпени. Исках да разбера по- цялостно мнение за тях от героините. Може би, ако книгата беше с около стотина страници по- дълга щеше да се получи перфектното дамско четиво, но разбира се, това е моето лично мнение.

6. BIGGEST SUPRISE. / НАЙ – ГОЛЯМАТА ИЗНЕНАДА.

Тук ще посоча два трилъра, които наистина успяха да ме изненадат- „Сподавен писък“ от Анджела Марсънс и „Отворени рани“ от Джилиан Флин. И двете книги имаха оригинални сюжети, добре изградени герои, неочаквани обрати и нужният съспенс, който е от изключително важно значение за този жанр. Определено препоръчвам и двете заглавия на почитателите на криминалетата.

7. FAVORITE NEW AUTHOR. (DEBUT OR NEW TO YOU) / ЛЮБИМ НОВ АВТОР. (ДЕБЮТ ИЛИ НОВ ЗА ТЕБ) ?

През тази година имах възможността да прочета доста книги от нови за мен автори, сред които Нийл Геймън, Джилиан Флин, Нийл Шустърман, Майкъл Шейбон, Дженифър Лам и много други. Всеки един от изброените автори успя да ми подари невероятни приключения, които ще помня дълго време.

8. NEWEST FICTIONAL CRUSH / НАЙ – НОВ ЛЮБИМ ПЕРСОНАЖ?

Едноименната героиня от „Коралайн“ на Нийл Геймън. Малката Коралайн е една очарователна героиня, която успя да ми стане симпатична от първите страници. Забавна, умна, любознателна, харизматична и носеща в себе си приключенски дух вярвам, че ще се хареса на всеки малък и… голям читател.

9. NEWEST FAVOURITE CHARACTER / НОВ ЛЮБИМ ПЕРСОНАЖ.

С леки колебания в тази категория ще посоча Теодосия (Тора) от новата трилогия на издателство „Егмонт“ „Принцеса на пепелта“. В Теодосия ми хареса нейният борбен дух, който и в най- трудните моменти не я напусна. Хареса ми, че нейният персонаж не беше перфектен и до болка клиширан, като доста други героини от този жанр. Авторката е решила да ни я представи, като едно нормално момиче, което има недостаци, но и положителни черти. Тъй като това е дебютната книга на авторката вярвам, че в следващите книги, тя все повече ще се усъвършенства, както в писането, така ѝ в пресъздаването на историята, героите и изцяло новия свят, който е построила.

10. BOOK THAT MADE YOU CRY? / КНИГА, КОЯТО ТЕ Е РАЗПЛАКАЛА?

Тази година все още не съм ревала на книга, но някои книги успяха да ме просълзят. Естествено започвам с книгите на Колийн Хувър- „Споделени тайни“ ( такъв емоционален и опустошаващ пролог, не бях чела отдавна) и „Девети ноември“ ( когато четох книгата на Бен). Последната книга, която успя да ме просълзи беше „Първата дама“ на Сюзън Елизабет Филипс, но при нея беше от радост. 😄

11. BOOK THAT MADE YOU HAPPY? / КНИГА, КОЯТО ТЕ Е НАПРАВИЛ ЩАСТЛИВ?

Едно от последните заглавия, които прочетох- „Първата дама“. Невероятно очарователна история, изпълнена с толкова много смях, забавни диалози, конфузни ситуации и гафове. Книгата е перфектното лятно четиво, с което да отпуснете. Авторката ни е подготвила едно дълго и забавно приключение сред дългите необятни пътища на Америка, в компанията на едни щури, забавни и леко шантави герои.

12. FAVOURITE BOOK TO FILM ADAPTATION YOU SAW THIS / ЛЮБИМА КНИЖНА АДАПТАЦИЯ, КОЯТО ГЛЕДА ТАЗИ ГОДИНА?

Преди няколко дни гледах филмовата екранизация от 1997 година на „Лолита“ от Владимир Набоков. За книгата съм чела толкова много мнения, повечето от тях отрицателни. От години планирам да прочета книгата, но сюжета винаги ме е спирало. И така преди 4-5 дена съвсем импулсивно реших да изгледам екранизацията и веднъж завинаги да си изградят някакво мнение за книгата. Със сигурност във филмовата екранизация са ни спестени доста неща от книгата- може би на описанията между взаимоотношенията на главните герои. Филмът ми хареса- изключително добра актьорска игра, добре пресъздадена атмосфера на 40-50те години на XX век, стайлинга на Лолита много ми хареса. Еротичните сцени между героите бяха доста изчистени и в никакъв случай от тях не лъхаше на пошлост. Относно сюжета- в никакъв случай не одобрявам това „поведение“. Възприемам „Лолита“ единствено, като художествено произведение. За книгата все още не се чувствам готова, но вярвам, че един ден ще се реша да я прочета. Извинявам се, че бях леко хаотична в отговора си, но не искам да издавам спойлери.

13. FAVOURITE REVIEW YOU’VE WRITTEN THIS YEAR / ЛЮБИМО РЕВЮ, КОЕТО НАПИСА?

Във всяко едно ревю влагам старание, емоции и време. И тъй като все пак искам да дам някакъв отговор ще посоча най- четенето си ревю до момента за годината, а то е на „Девети ноември“ от Колийн Хувър.

14. MOST BEAUTIFUL BOOK YOU’VE BOUGHT SO FAR THIS YEAR (OR RECEIVED) / НАЙ – КРАСИВАТА КНИГА, КОЯТО СИ КУПИ ИЛИ ПОЛУЧИ?

Отново труден въпрос. В началото на годината си купих „Разказът на прислужницата“ и съм влюбена в нейната изчистена корица. Други любими ми са „Сборище на сенки“, „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“, „Жената на поета“, „Принцеса на пепелта“, „Деца от кръв и кости“, „Първата дама“, „Косачи“ и така мога да си изброявам до безкрай.

15. WHAT BOOKS DO YOU NEED TO READ BY THE END OF THE YEAR /КОЯ КНИГА ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕШ ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА?

Една огромна купчинка ме чака за прочит, но едни от най- желаните ми заглавия за прочит са „За мишките и хората“, „Разказът на прислужницата“, „Щиглецът“, „Легендата“, „Сборище на сенки“, „Произход“, „Илумине“ и още много нови заглавия, които предстоят да излязат до края на годината.

 

„Отмъщение“ – Лекси Блейк

(издателство „Ибис“, брой страници 360, цена 14,90 лв)

Ревю на „Без милост“

Ревю на „Разплата“

Когато започвах трилогията „Беззаконие“ на Лекси Блейк предчувствах, че тази история ще бъде нещо различно и отличаващо се от подобен тип истории. След като затворих и последната страница на „Отмъщение“ съм напълно убедена, че трилогията е една от най- ярко откроявищете се в този жанр. Лично за мен тази книга беше най- добрата от поредицата. Случиха се толкова много събития, които успяха да предадат перфектната завършеност на тази необикновена история. Ако сте чели предходните две книги, сте наясно с обратите, които се случиха и с навлизането на новите герои, които тотално промениха хода на историята. С тяхното появяване възникнаха множество въпроси, на които за щастие Лекси Блейк е дала на читателите напълно удовлетворяващи отговори, чрез които се запълниха някои „дупки“ в историята. Интересното е, че „Отмъщение“ започна там откъдето завърши „Разплата“, а именно с появата на онзи герой, който със сигурност изненада множество читатели. И така без да губим време в лутане, ние директно скачаме в историята, където ни очаква шеметният свят на семейство Лолес. В тази част Лекси Блейк се е постарала да държи читателят под напрежение до последната страница на книгата. Историята беше наситена с толкова много динамика и действие, че напрежението ни беше гарантирано още от първата страница. Макар авторката да не е най- големият виртуоз с писателското перо, то тя с учудваща лекота е изградила един вълнуващ и притегателен свят, в който читателя да се настани удобно и да наблюдава случващото се около него. Надявам се издателство „Ибис“ да издадат и други книги от авторката, защото съм сигурна, че има още много какво да видим от нея.

В „Отмъщение“ главно действащо лице в историята заема така потайният и мистериозен Дрю Лолес. Както знаем в предходните две книги си беше изградил образ на коравосърдечен, потаен и леко надменен мъж. Но в тази книга имахме възможността да опознаем истинския Дрю, който всъщност се оказа супер готин и забавен млад мъж. Това разбира се, нямаше как да се случи, без помощта на огнената червенокоска Шелби. Шелби се появи в „Разплата“ и даде заявка, че нейният образ има огромен потенциал в следващата част. Но нека сега да се върнем към големият брат Дрю. Всички знаем, че той е инициатора за старателно подготвеният план, който ще отмъсти за убийството на родителите им. Той е бил цял живот опора за братята и сестра си, което това донякъде го е лишило от правото да има свой личен живот. И поради тази причина винаги е бил непохватен с жените и с отношението си към тях. Шелби навлиза в правилния момент в живота му, когато братята и сестра му вече си имат свои семейства, а той трябва да вземе своя живот в ръце и да го поведе в някаква посока. Предполагам, че за мнозина от читателите бе изненада тяхните взаимоотношения, които се развиха изключително бързо и неусетно, защото всички знаем, че Дрю по природа си е доста странна личност. Но се радвам, че точно такава огнена фурия навлезе в живота му, защото с нейна помощ Дрю успя да покаже онази мила, чувствена и добродушна страна, която беше капсулирал за цели двайсет години. Искрено се радвах на всеки един техен момент, защото след всичко, което двамата преживяха си заслужиха своя момент на щастие и любов.

Естествено, няма как да не отделя и няколко реда на Шелби- героиня, която внесе толкова много цвят и ексцентричност в тази иначе луда надпревара за отмъщение. В „Разплата“ имахме възможността да я опознаем съвсем бегло, но въпреки това нейният твърд характер остави ярък отпечатък в историята. Шелби е разследващ журналист и се е заела с тежката задача да разследва убийството на г-н и г-жа Лолес. Още в самото начало Дрю ѝ предлага изключително примамлива сделка, която ще ѝ позволи да стане част от неговия план и до неговото… сърце. Шелби също е привлечена от Дрю, но твърдо отказва да приеме този факт. Но въпреки това се съгласява на поставените правила, които са подпечатани с договор. Освен да стане част от разследването за смъртта на неговите родители, тя ще има възможността да напише книга, която ще описва историята на семейство Лолес. Привлечени един от друг и двамата забравят за всяко едно правило и се впускат в една вълнуваща шеметна авантюра, която ще се прероди в една до болка изгаряща любовна история. Хареса ми, че Шелби коренно се различаваше от предишните две героини- Ели и Карли. Докато те бяха прекалено мили, добродушни и наивни, то червенокоската беше тяхна пълна противоположност. Шелби е изключително целеустремена, силна, борбена и винаги отстояваща своето мнение, а в „Разплата“ ми беше направила впечатление, че е доста нахална 😄. И в този ред на мисли Шелби и Дрю изключително много си пасваха във всяко едно отношение. Въпреки, че понякога се караха и разделяха, благодарение на силните чувства, които изпитваха един към друг, успяха да изградят една силна и стабилна връзка. С нотка сантименталност ще споделя, че и четирите двойки успяха да ми станат симпатични. Забавлявах се заедно с тях, бях част от най- добрите им и най- лоши моменти, бях част от тяхното израстване- накараха ме да се почувствам, като член от тяхното сплотено семейство.

В последните страници на „Разплата“ се появи една мистериозна героиня, която преобърна хода на историята на 360°- Франсис Уелс. Ако сте чели книгата, отлично знаете за какво става дума. Малко са героите, които са ми били отвратителни, но тази жена с всеки следващ ход ме изумяваше. Не мога да си представя колко лош човек трябва да си, за да таиш такава дълбока омраза към най- близките си. Но няма да крия, че авторката доста майсторски е вкарала в играта Фрамсин, защото чрез появата ѝ предизвика истински хаос в живота на останалите герои. Освен нея се появи един изцяло нов герой, който буквално ме остави с отворена уста. Отначало си мислих, че е просто пешка в играта на Фрамсин, но постепенно се убедих, че не е така и искрено се зарадвах за неговото появяване. Толкова много искам да говоря за него, но за съжаление този герой ще бъде огромен спойлер за историята. В „Отмъщение“ с всяка следваща глава се появяват все нови и нови версии, доказателства и разбира се, нови заподозрени. В един момент нещата така се преобърнаха, че голяма част от героите бяха заподозрени. Както казах в началото на ревюто, авторката се е постарала да даде отговори на всички въпроси. Чрез тази книга е успяла да придаде цялостна завършеност на историята.

„Отмъщение“ слага край на едно вълнуващо приключение, което беше пропито с толкова много напрежение, обрати, екшън, динамика, мистерия и щипка… любов, че със сигурност дълго ще помня тази история. За финал авторката се е постарала да ни предостави една огромна доза от екшън и дълго чакани отговори, които ще предадат на историята цялостна завършеност. Героите този път са по- силни и смели от всякога, защото са готови да се изправят пред най- големите си страхове и врагове, за да спасят и запазят своето семейство. Предстои една шеметна надпревара за отмъщение, която завинаги ще промени нашите герои. За мен беше истинско удоволствие да бъда част от интересния, вълнуващ и опасен свят на семейство Лолес.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

Юни в книги и музика

Месец юни измина толкова бързо и неусетно, и все още ми е странно, че вече предположихме годината. Но пък се радвам, че отново ще си поговорим за хубави книги и хубава музика. От известно време бях ограничила книжните си покупки до минимум, защото доста книги ме чакат, но реших през юни малко да се отпусна и в крайна сметка се сдобих с една завидна купчинка от книжни съкровища. Юни не беше кой знае колко летен месец, но пък затова се надявам юли и август да се изпълнени с повече слънчеви лъчи. В момента подготвям една нова рубрика, която ще се появи до няколко дни. Отдавна исках да направя нещо подобно, което да бъде, любопитно, интересно и полезно. И след този леко хаотичен анонс, нека преминем към същинската част от публикацията.

По повод 1 юни издателство „Бард“ ни зарадваха с избрана селекция от книги, които бяха намалени на 50%. Естествено нямаше как да не се възползвам и си взех първите две книги от поредицата за мис Перигрин. В началото на годината се наложи да се разделя с малка част от най-любимите си поредици (+ две-три самостоятелни книги) и реших, че е време отново да започна да си ги прибавям към библиотеката- началото сложих с книгите на Рансъм Ригс. В края на май излезе и последната част от трилогията за братята Лолес, а именно „Отмъщение“, чието ревю очаквайте съвсем скоро. „Принцеса на пепелта“ бе едно от новите предложения на издателство „Егмонт“ и повярвайте ми, книгата е адски добра. Една доста нестандартна за моя вкус книга попадна при мен и се надявам скоро да успея да я прочета- „Причините да останеш жив“ от Мат Хейгс. След прочита на „Девети ноември“ на Колийн Хувър, окончателно реших, че трябва да имам всички издадени нейни книги. За съжаление тиражът на дуологията „Без Хоуп“ е изчерпан доста отдавна, а не се предвижда тяхното преиздаване, и поради тази причина падна голямо търсене, докато ги открия. За мой късмет в рамките само на една седмица, успях да се сдобия и с двете части, които нямам търпение да прочета. Аз съм от читателите, които обичат да си купуват книги предимно от онлайн книжарници, но от време на време обичам да посещавам любимата ми книжарница. И така при последното си посещение си взех „За мишките и хората“ на любимият ми Джон Стайнбек, която възнамерявам да прочета през този месец. Издателство „Ибис“ в последно време нямат спирка и ни зарадваха със супер готини заглавия. В края на юни преиздадоха „Първата дама“ на Сюзън Елизабет Филипс. Книгата е супер приятна и очарователна. Ревюто ѝ ще се постарая да го напиша по скоро.

В последно време повече ми се чете, отколкото ми се пише, за което ви се извинявам, че забавям ревютата си, но понякога има и такива периоди. Издателство „Ера“ ме изненадаха много приятно с една от новите си книги- „Джакомо Казанова: сонета за разбити сърца“. И последната книга, с която завърших месеца е „Деветте кръга“ на Диана Петрова. Книгата е еротичен роман, а аз хич не си падам по подобен тип книги. Все пак не исках да бъда скептична към книгата и реших да прочета на случаен принцип няколко глави от книгата. Ами… какво да ви кажа, имах чувството, че чета сценарий за порно филм. Книгата едва ли ще я прочета и все още не съм решила какво да я правя- може би, ще организирам giveaway във фейсбук страницата ми. Отново издателство „Бард“ имаха промоция, но този път на „Каравал“, която беше намалена с 30% и естествено се възползвах. Книгата пристигна тези дни и затова ще я причисля към юлските си покупки. Това бяха всички книги, с които се сдобих и единствено се надявам да имам повече свободно време, за да мога да прочета по- голяма част от тях.

 

Реших да стартирам юни с „До кога ще чакаме бащите“ на Калоян Димитров и Иван Сапунджиев. Това ми е първата съвременна книга, която чета и мога да кажа, че останах приятно изненадана. За да не се получи публикацията прекалено дълга, ще оставя ревюто на книгата, което може да прочетете ТУК . „Каролайн“ пък ми беше първата среща с творчеството на Нийл Геймън. Приятна, увлекателна и на моменти зловеща- книгата ще се хареса на малки и големи читатели. Повече за книгата ТУК. Следващото заглавие, което прочетох беше последната част за братята Лолес. В „Отмъщение“ се случиха толкова много неща- бяха дадени отговори, някои герои си получиха заслуженото отмъщение, а други получиха заслужено щастие. Определено ще ми липсват героите и целия хаос около тях, но пък хубавото е, че винаги може да си препрочита трилогията. Ревюто е почти готово и ще го публикувам до ден-два. „Принцеса на пепелта“ е едно от новите заглавия на издателство „Егмонт“, което мигновено прикова вниманието ми. Книгата я прочетох за отрицателно време и наистина успя да ме впечатли. Имаме един изцяло нов свят, а една принцеса ще се въздигне от пепелта, за да спаси поробеният си народ. В историята има от всичко- обрати, напрежение, предателства, убийства, битки, драма и щипка зараждаща се любов. Определено нямам търпение да ви поговоря за нея. И последната книга за месеца беше „Първата дама“ на СЕФ. Приятна романтична комедия, която е перфектна за летните дни. Докато четях книгата имах чувството, че гледам някоя супер забавна романтична комедия.

МУЗИКА:

1. От първо слушане новата песен на Шон Мендес ми допадна. А ѝ звученето на песента е точно в мой стил и нямаше как да не я поставя на първо място.

2. Тази песен ме накара да започна да се интересувам от творчеството на Maluma. А пък ѝ се оказа, че е супер готин латинос. 😀

3. Приятна и лятна тийн песен, която да си слушаме през летните вечери.

4. Главно в песента ми харесва изпълнението на Ариана.

5. Тази песен е едно свежо допълнение към летните месеци.