Февруари в книги и музика

Честита първа пролет, книжни приятели! Бъдете живи и здрави – в момента това е най- важното! През февруари успях да прочета доста интересни книги, за които нямам търпение да ви споделя. Книжните ми придобивки също бяха интересни и разнообразни и честно казано ми се иска да започна едновременно да чета всички книги, които имам натрупани, защото всяка една от тях ми се струва супер интересна. В музикално отношение февруари също беше страхотен, защото успях да си намеря няколко готини песнички, които добавих към плейлистата си. Да започваме!

Книжни придобивки през февруари

Първата ми книжна придобивка за месеца беше „Фонтани на мълчанието“ от Рута Сепетис, която е добре позната на читателите със „Сол при солта“. Книгата все още не съм я чела, но предвид темата, която засяга смятам, че ще се превърне в една от любимите ми книги за годината. Ако не се лъжа ozone.bg имаха някаква промоция и реших да си поръчам две много желани книги – „Колекционерът на желания“ от Мия Шеридан и „Двама могат да пазят тайна“ от Карън Макменъс. Харесвам и двете авторки, защото създават интелигентни съвременни истории, от които всеки може да си извлече някаква поука. Следващата ми книжна покупка бе „Мрачните красавци“ от Меган Шепард. Историята ми звучи супер интересно и вълшебно, но няма да крия, че главно си я взех заради разкошната корица, която на живо е повече от великолепна.

Издателство „Еднорог“ ми изпратиха „Мочурища“ от Филипа Грегъри, за които им благодаря. Книгата звучи интересно и смятам съвсем скоро да ѝ се насладя. Тъй като през януари се сдобих с „Изповедите на един книжар“ от Шон Битъл беше логична да се сдобия и с първата част. Вече имам и двете книги и в следващите месеци смятам да проверя, защо се харесват на толкова много читатели. Стискам палци и аз да попадна сред тях. Както споменх малко по- нагоре харесвам Карън Макменъс и щом обявиха издателство „Егмонт“ преордър на новата ѝ книга “ Един от нас е следващият“ (която се явява продължение на „Един от нас лъже“), разбира се, нямаше как да не си я поръчам. Книгата пристигна със супер сладък и тематичен попсокет, който все още не съм си сложила на телефона, защото ме е страх да не го одраскам или счупя. Последната книга, която се присъедини към библиотеката ми е „Бягащият човек“ от Стивън Кинг. Книгата е вдъхновила поредици, като „Игрите н глада“ и повярвайте ми, заслужава си всяка една страница. Брутална книга във всяко едно отношение.

Прочетено през февруари

С нетърпение очаквах излизането на „Верити“ на български и разбира се, когато я получих, нямаше как да не започна месеца с нея. Книгата има ревю в блога и няма да се спирам много на нея, но само ще ви кажа, че Колийн Хувър е надминала себе си. Създала е толкова брутална и откровена история, която дълго няма да забравите. Лично мен Хувър този път успя да ме изненада на 100% и с нетърпение очаквам в бъдеще отново да ни поднесе подобна шокираща история. След нея ми се четеше нещо леко, но въпреки това напрегнато и се спрях на „Присъдата е смърт“ от Антъни Хоровиц. Книгата е в духа на класическите криминалета и ако сте фенове на Агата Кристи, то несъмнено обърнете внимание на творчеството на Хоровиц. Историята ми беше много интересна. защото почти всеки от героите беше заподозрян и постоянно бях нащрек за улики. Разбира се, не успях да позная злодея в книгата, но до самия край историята беше истинска наслада за четене, но не съм ѝ очаквала друго от автор, като Антъни Хоровиц. Книгата съвсем скоро ще има ревю в блога, в което ще сполетя цялостното си впечатление от нея.

Следващото четиво, което очакваше да бъде прочетено беше „Топ мистериите на света“ от влогъра Слави Панайотов. Книгата е написана изключително достъпно интересно и се четеше с такава лекота, че неусетно за няколко часа бях преполовила книгата. Книгата е разделена на няколко теми и всяка една историите има снимков материал. Ако си падате по загадки и се чудете кой е построил Великите пирамидите, Стоунхендж или Великденските острови, то смятам, че книгата ще ви хареса, а ѝ ще прочете една по- различна гледна точка. „Двама могат да пазят тайна“ бе следващата книга за четене, която си бях приготвила с интерес я изгълтах за ден и половина. Приятна история, изпълнена с няколко мистериозни убийства и, едно на пръв поглед спокойна градче и групичка от интересни герои, които са въвлечени в най- различни ситуации. Повече за книгата може да прочетете в блога. Изпратих февруари с една от класиките на Кинг, а именно „Куджо“. За книгата каквото ѝ да кажа ще е малко. Успя силно да ме разтърси, а края беше толкова силен, че дълго няма да го забравя.

Музика

1. Dua Lipa – Physical 

2. Sean Paul, Tove Lo – Calling On Me

3. Mabel – Boyfriend

4. Regard – Ride It 

5. HOSH & 1979 Feat. Jalja – Midnight 

„Огън на леда“ – Мариана Запата

(издателство „Ибис“, брой страници 428, цена 15,90 лв)

„Огън на леда“ не е поредният любовен роман, който ще ви донесе няколко часа, изпълнени с уют и романтично настроение. Мариана Запата е създала роман, който е изпълнен с толкова много вдъхновение и страст, които ще срещнете под всякаква форма. Хареса ми, че ни е представен по- оригинален и интересен сюжет, което беше едно от предимствата да харесам романа на по- късен етап (Какво имам предвид ли? Ще прочетете малко по- надолу в ревюто). Не съм попадала на подобен сюжет в книга и толкова много ми харесваше да чета за ледената пързалка, която играе огромна роля в историята. Да наблюдавам (разбира се, във въображението ми) красивите изпълнения на главните герои, ефектните им костюми, вродената им грация- всичко това беше написано толкова красиво от авторката, че исках поне за частица от секундата да бъда част от тази вълшебна история. „Огън на леда“ е красива и вдъхновяваща история за отдаденост, страст и саможертвите, които сме готови да направим в името на това да сбъднем мечтите си. История, която ни напомня да вярваме в себе си, в мечтите си и никога да не се предаваме, а да следваме пътя по който сме поели.

„Човек е такъв, какъвто е, и или живееш така, че да се опитваш да угаждаш на другите, или не.“

„Огън на леда“ ни пренася в света на професионалния спорт. Джасмин е на двадесет и шест години- професионална състезателка по фигурно пързаляне, която е прекарала голяма част от живота си на ледената пързалка в името на това да изиграе перфектното съчетание, което ще ѝ донесе титла. Но колко и труд да полага , победата винаги ѝ се изплъзва, а времето ѝ като професионална състезателка изтича. Но тогава получава предложение, което се случва веднъж в живота. По ирония на съдбата предложението не идва от кого да е, а от арогантния и самонадеян идиот, с когото е в тиха война през последните десет години. Иван Луков е неин съперник на леда и извън него, но да бъде негова партньорка през следващата една година, може да се окаже последната ѝ възможност да сбъдне мечтата си. Двамата тепърва трябва да се научат как да преодолеят хапливите коментари и заяжданията, ако искат да спечелят златния медал. В моментите, когато си позволят да свалят гарда, двамата разкриват непознати страни на характера си. Залогът е прекалено голям и място за грешки няма. Дали ще успеят да превъзмогнат егото си в името на победата?

Да си призная първите стотина страници за мен бяха голямо изпитание и на няколко пъти ми идваше да захвърля книгата и да започна някое друго четиво, което ще ми бъде много по- интересно. През тези страници буквално се повтаряше едно и също – главната ни героиня Джасмин беше в дилема, дали да приеме предложението на Иван или не – и това се повтаряше през всичките сто страници. Тези страници ми отне да ги прочета около 3-4 дена, което е направо смешно, но наистина ми бяха супер скучни. След това не знам какво стана, но историята сякаш „възкръсна“ и потръгна с такава лекота, че останалите 300 страници ги прочетох за ден и половина. Не знам за какво беше това скучно начало на книгата, но много се радвам, че дадох шанс на книгата, защото историята ми хареса много и буквално съм се смяла с глас на хумористичните заяждания на главните герои.

„Исках този мъж, когото не можех да разигравам, който никога нямаше да ми позволи да се откажа, и имах чувството, че никога няма да се откаже от мен. Никога. Дори да крещя, дори да ритам, дори ако му кажа да върви по дяволите. Това беше моят партньор. Той беше повече от партньор. Той беше другата ми половина.“

Но нека сега да преминем към положителните качества на книгата, които за моя радост са много повече от минусите. Допадна ми, че авторката е решила да ни покаже какво се случва зад кулисите на блясъка, красотата и успеха, които виждат зрителите в залите или на телевизионите екрани. Само един спортист знае колко много усилия, безкрайни часове в тренировки и лишения са му коствали, за да постигне това, което виждат зрилители. Мариана Запата се е справила напълно с тази задача, защото виждахме трудностите, с които се Джасмин и Иван трябваха да се справят – скоковете, паданията, синините по телата им, усилените тренировки. Но в края на книгата, когато дойде момента, в който да покажат своята хореография – всички трудности се забравят и остава единствено красивата магия на двете тела.

Отношенията между Джасмин и Иван до края на книгата останаха доста динамични, но мисля, че точно беше чара на книгата. В началото на книгата бяха точно като куче и котка- постоянно се дразнеха за всякакви дреболии, но общата им любов към спорта, като че ли малко по- малко успя да ги сплоти и да изгладят отношенията им помежду си. Обожавах моментите, когато се подкрепяха, помагаха си и си споделяха лични неща, като най- близки приятели. Определено отношенията им претърпяха огромна промяна, която промени и самите тях, като личности. Друго, което ми хареса беше, че любовната линия не беше загатната почти до края на историята. Да, химията между тях се усети на по- ранен етап на историята, но всичко се разви плавно без това да бъде натрапено в историята. Няма как да не отбележа и епилога, който ме разчуства супер много. Хареса ми семейната идилия и спокойствието, което излъчваха нашите герои. Определено супер сладък и вълнуващ тази нестандартна история.

„Огън на леда“ е вдъхновяващ роман за страст, борбеност и огромната любов към спорта. По изключително увлекатален начин историята ни учи, че независимо от трудностите и препятствията, пред които сме изправени никога не трябва да спираме да вярваме в мечтите си. Изкачването до върха е трудно, болезнено, изпълнено е с множество лишения, с болка и пот на челото, но гледката от там е неописуема, особено ако е споделена с любим човек. Препоръчвама романа на всички онези, които им трябва частица вдъхновение и вяра, за да сбъднат мечтите си.

„Двама могат да пазят тайна“ – Карън Макменъс

(издателство „Егмонт“, брой страници 336, цена 14,90 лв)

Още с първата си книга Карън Макменъс успя да грабне вниманието ми и с интерес очаквах какво ново ще предложи на читателите си. „Двама могат да пазят тайна“ напълно успя да оправдае очакванията ми и лично за мен той е по- добирят роман. Страшно много обичам, когато попадам на по различни тийн книги, които се отличават от определения шаблон за YA литературата и се радвам, че попаднах на авторката, която определено внася супер свеж полъх в този жанр. Едно от най- големите предимства на книгите ѝ е, че се четат супер бързо и леко, което си е чист бонус, ако нямаш достатъчно свободно време за четене. Освен това авторката с такава лекота си играе с въображението на читателя, че неусетно те кара да се впуснеш в разследването на мистериите в книгите ѝ. В книгата ми харесаха няколко неща, които успяха още повече да ме потопят в магията на историята – тихото и на пръв поглед спокойно градче, което криеше толкова много тайни, живописната гора и увеселителния парк със зловещо минало, който през цялото време ми напомняше парка в „Джойленд“ на Стивън Кинг. Ако харесвате сериалите „Малки сладки лъжкини“ и „Ривърдейл“, то тази мрачна и загадъчна история е перфекното четиво за вас.

В „Двама могат да пазят тайна“ ще се запознаете с близнаците Елъри и Езра, които заради състоянието на майка си се налага да се преместят в родното ѝ градче, на гости при баба си и където ще трябва да прекарат новата учебна година. Градът Еко Ридж на пръв поглед е приветлив, спокоен и сплотен, но… само на пръв поглед. Едно от популярните места в градчето е увеселителният парк „Мърдърленд“, в който преди пет години е убито младо момиче. Този инцидент и още един преди двадесет години, в който безследно изчезва лелята на близнаците сякаш са белязали Еко Ридж, ала никой от местните не желае да говори за това. Определено малкото градче е интересно място за живеене, особено като се има предвид колко много Елъри е обсебена от престъпленията и с нетърпение очаква да разкрие поне едно през живота си. Водена от огромното си любопитство Елъри решава да се разрови из семейното минало, за да разбере истината за мистериозното изчезване на своята леля. Всичко изведнъж се променя, когато едно ново убийство разтърсва жителите на Еко Ридж. Елъри се оказва заплетена в този нов случай, в който разбира се, не трябва да се замесва, но водена от страстта си към криминалните загадки, решава на всяка цена да разкрие кой е убиеца. Всичко за нашата героиня става по- сложно, когато се запознава с Малкълм, който е по- малкия брат на главния заподозрян в убийството от преди пет години. И двамата имат минало, което ги сплотява. Минало, чиито загадки трябва да разкрият, за да могат да продължат напред.

Харесах Елъри, защото не беше от стандартните женски персонажи. Най- много ми допадна в нея страстта ѝ към криминалните загадки, което може би се дължеше на семейното ѝ минало. Майка им ѝ Сейди никога не им е говорила за своята сестра близначка, но поне успяха да се докоснат малко повече до миналото си, чрез баба им и няколкото нови запознанства, които успяха да завържат с Езра. Друго, което ми хареса в нея е, че беше вярна на себе си и отстояваше своите позиции до край. Макар да подлагаше на съмнение всекиго, с който се запознаваше – тя се опитваше да опознае дадения човек и да не се поддава на предразсъдаците си.

Езра беше пълната противоположност на Елъри. Той беше онзи близнак, който не се притесняваше от нищо, бе отворен към света и с лекота създаваше нови запознанства. Езра перфектно допълваше Елъри във всяко отношение. Връзката им беше толкова мила и сладка, че постоянно предизвикваха усмивка на лицето ми. Единствено съжалявам, че образът на Ерза не беше толкова развит и сякаш беше на малко по- заден план в историята, но въпреки това присъствието му винаги се усещаше.

Малкълм е другият персонаж, чрез чийто поглед проследяваме действието в историята. От съвсем малък Малкълм разбира колко жесток може да бъде света около него- баща му напуска семейството си, брат му е обвинен в убийство, а по- късно и той напуска семейния дом и започва да се връща все по- рядко. Няма много приятели, а за капак на всичко голям част от жителите на Еко Ридж гледат семейтвото му накриво. Майка му се омъжва за богаташа на града, чиято дъщеря е кралицата в гимназията и сами може да се досетите с какво безразличие гледа на Малкълм тя. И точно когато сякаш живота му малко започва да се нормализира, градът е разтърсен с ново убийство, а главен заподозрян е самият той. Предвид нелекото му минало, може да ви се стори, че той е от типа „лоши момчета“, които са популярни в училище, играят и футбол и получат безгранично внимание от момичетата, но той е толкова далеч от всичко това. Той е мил, сърдечен, добър и внимателен – той от онези хора, които искрено се радваш, че присъстват в живота ти. Хареса ми колко бързо двамата с Елъри се сплотиха и се превърнаха в перфектния тандем в разрешаването на убийствата.

Хареса ми, че макар в книгата да имаше романтичен елемент не беше основен, а напротив – беше съвсем леко загатнат, без да се натрапва в историята. Бях приятно изненадана, че връзката между Елъри и Малкълм се разви супер плавно, което го смятам за плюс. Друго, което ми харесва в книгата, разбира се. беше мистерията, която много ми допадна. Лично мен през цялото време ме държа в напрежение и бях много изненадана от това кой е злодея в историята. Логично е след като се разкрие убиеца да разберем и мотивите му за престъпленията, а неговите бяха разкрити в рамките на две-три кратки изречения, което аз смятам за крайно несериозно от страна на авторката. Безотговорно е цяла книга да държиш читалите си в напрежение и накрая да получат някакви скалъпени обяснения в три изречения – в това отношение определено можеше да се постарае много повече. Краят на книгата за мен беше доста претупан, който е единственото нещо, което не ми хареса в книгата. Като изключим този недостатък книгата е интересна, мистериозна, а напрежението ви е гарантирано.

„Двама могат да пазят тайна“ е изненадващо добра тийн мистерия, която лично мен ме държа под напрежение до самият финал. Запознаваме се с разнообразни и интерсни герои, които толкова много допринасят за уникалността на историята. В романа има изобилие от тайни, адреналин, дългоочаквани разкрития, приятелство, драма, любов и три убийства, които очакват да бъдат разрешени. Ако ви се чете история изпълнена с мистериозна атмосфера, то „Двама могат да пазят тайна“ е вашето четиво.

8 жени, които промениха света

По повод днешния празник реших да напиша тази публикация, която да събера осем жени, които завинаги са променили света в една или друга област. През вековете жените непрестанно са се борили за своето място в един мъжки свят. Някои от тях яростно са търсили и защитавали своите човешки права и свобода. В момента сме в период от женската история, в която гласовете ни се чуват най- ясно и сме свободни да следваме своите идеали. Затова сме длъжни да благодарим на всички онези жени знайни и незнайни, които със зъби и нокти са ни извоювали това право. В международния ден жената, искам да ви представя едни от най- забележителните жени в човешката история до днес. Всички тези жени са извършили неща, с които нашият свят се е променил завинаги. Винаги бъдете горди, че сте жени и знайте, че в момента някъде една жена променя света- това може да сте вие!

Мария Кюри

Мария Кюри е полска и френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката (физика и химия) и първата жена преподавателка в Сорбоната. На 24-годишна възраст се мести във френската столица Париж от родната Варшава през 1891 г. Допринася за създаването на теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радиоизотопи и за откритието на два нови елемента – полоний (наречен на Полша) и радий. 

Амелия Еърхарт

Амелия Еърхарт е жена, променила курса на историята, идеен водач на милиони авиатори по света и икона. Тя е първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан и е могла да бъде първата жена, направила околосветски полет, ако самолетът й не изчезва мистериозно от радарите през 1937 г. И до днес никой не знае какво се е случило някъде над Тихия океан. Тялото на Еърхарт така и не е открито.

Хелън Келър

Хелън Келър е първият сляп и сглух човек, получил бакалавърска степен в изкуствата. Едва на 19 месеца загубва слуха и зрението си, ни това не я спира да развива невероятния си стил на изразяване и писане. Надмогвайки липсата на двете си сетива, тя безспирно защитавала правата на глухите и слепите. Също така Хелън Келър се е борила за правото на жените да гласуват.

Коко Шанел

Един от най-новаторските модни дизайнери е Коко Шанел и е пример за определяне на женствения стил и роклите през 20 век. Нейните идеи са революционни, по-специално, тя често използва традиционно мъжки дрехи и им предава нов дизайн в полза на жените. Гранд дамата на висшата мода вдъхва нов живот на материи като жарсе, които преди това са били смятани за дрехи на бедните хора. Първите й клиентки стават младите дами с бунтарски дух, демонстриращи своята независимост с нов външен вид и държание – с панталони и къси поли (но не и над коленете), с прически и грим в големи количества, с пушене на цигари на обществено място. Шанел е дизайнерката, която първа излиза с парфюм, носещ името на създателя си. и това е Шанел №5 (Chanel №5). В благоуханната си творба Шанел смело и за първи път смесва няколко аромата (преди Шанел всички парфюми имат само един аромат). Шанел №5 остава класика в жанра и любим аромат на милиони жени по света и до днес. Списание “Тайм” я определя като една от топ 100-влиятелни личности на ХХ век.

Хеди Ламар

Хеди Ламар е популярна филмова звезда от 20-те години на миналия век, която успява да докаже, че е нещо повече от хубаво лице. Международната икона, често определяна за най-красивата жена в Холивуд,  освен това е учен, занимаващ се с ракетни технологии. Заедно със своя колега композитора Джордж Антийл, тя изобретява и патентова технология за управление на торпедо с „честа смяна на честотите”, която осуетява опитите да бъде заглушен сигналът, докато ракетата е в движение. Технологията получава патент през 1941, но значимостта на тяхното невероятно откритие се оценява едва десетилетия по-късно.

Роза Паркс

Роза Паркс става известна, когато през декември 1955 г. в гр. Монтгомъри отказва да освободи мястото си в автобуса на бял мъж. Това е против законите за сегрегация и Паркс е арестувана за „гражданско неподчинение“. Нейната активна борба за равноправие на чернокожите американци ѝ извоюва мястото на най-популярната и известната чернокожа жена в американската история. През 1996 г. президентът Бил Клинтън връчва на Роза Паркс най-високото гражданско отличие в САЩ – Президентския Медал на свободата. Роза Паркс умира на 20 октомври 2005 година, като последна почит и отдават около 50 000 души.

Ева Перон

Ева Перон е широко обичана от обикновените хора от Аржентина. За тях тя е Евита, „ангелът на безимотните“, закрилница на угнетените, слабите, унизените, утешителка на безутешните. Ева Перон неуморно води кампании както за бедните, така и за разширяване на правата на жените. В същото време тя е била заплашвана от хора с влиание, за нейната популярност. Тя също е била критикувана за нетърпимост й към критика. Умира едва на 33-годишна възраст, на 26 юли 1952-ра. Когато тялото й било изложено за поклонение в сградата на синдикатите, поклонниците, чийто брой надхвърлял 3 милиона души, се стичали на поклонението в продължение на две седмици, за да изразят съболезнованията си. Жени и работници носили ковчега й на раменете си, отдадени били такива почести, каквито се полагат иначе само на държавен глава. И днес привържениците на Ева Перон демонстрират в защита на правата си, разнасяйки нейния лик и скандирайки: „Ние сме децата на Перон и Евита, борбата продължава“.

Джейн Остин

Джей Остин е една от най- емблематичните и обичани писателки, чието творчество остава популярно и до днес. През живота си е издала само четири романа и още два са публикувани след смъртта ѝ, но това е съвсем достатъчно, за да остане в историята като най- четената британска писателка. Издадените приживе книги не са подписани с името ѝ. Джейн Остин не е искала хората да знаят, че пише книги, защото през XIX век се е гледало с лошо око на жените, които се занимават с това. Но по този начин писателката проправя пътя за бъдещите жени, които искат да развиват таланта си в тази област.

Януари в книги и музика

Доста закъснях с първата си месечна книжна равносметка за тази година, но по- добре късно, отколкото никога, нали? Януари беше наситен с много книжни вълнения, с няколко нови музикални парчета, които несъмнено ще си слушам през цялата година- накратко, годината ми започна с все хубави изживявания.

Да започваме!

Книжни придобивки през януари

Годината ми започна с много хубави книги част, от които исках от доста дълго време, но така ѝ все оставаха на заден план. През изминалата година се пристрастих към творчеството на Стивън Кинг и оттогава съм решена да изчета всичко негово. Първата ми книжна придобивка за годината беше „Куджо“, която съвсем наскоро прочетох и ме остави с леко горчив вкус. Книгата страшно много ми хареса, но финала за мен беше покъртителен, а така ми се искаше историята да завърши по друг начин. Издателство „Еднорог“ ме изненадаха супер приятно с четири от новите им заглавия – „Присъдата е смърт“ от Антъни Хоровиц, „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ от Стюарт Търтън, „Изповедите на един книжар“ от Шон Битъл и „Митове“ от Стивън Фрай. Две от книгите са вече прочетени, а ревюто ми на „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ може да прочетете в блога. В края на 2019 година прочетох една от най- големите класики на Краля „Сиянието“ и с нетърпение очаквах да се сдобия с продължението ѝ „Доктор Сън“, което излезе преди няколко години. Предвидила съм за прочит книгата за този месец, защото нямам търпение да разбера как се е развила животът на малкия Дани. Разбира се, нямаше как да пропусна и новото бижу на любимата ми Колийн Хувър „Верити“. Тази книга ме разтърси толкова много, че все още настръхвам, когато се сетя за нея. Завърших месеца с една книга, която си бях набелязала от известно време и най- накрая е вече при мен, очаквайки да я прочета – „На запад от залеза“ от Стюарт О’нан.

Прочетено през януари

Реших първото ми четиво, с което да започна годината да е „Институтът“ на Стивън Кинг. Книгата я изчетох за ден-два и успя да се превърне в една от любимите ми книги на Краля. До момента съм прочела около 12-13 книги на Кинг и нито една не ме е разочаровала. За „Институтът“ ще пиша скоро в блога, така че може да очаквате едно обширно ревю. След нея реших да се прехвърля на друг любим автор, а именно Виктория Шуаб и новата ѝ книга на български „Тази свирепа песен“. Отначало книгата ми тръгна малко трудно, заради новият свят, който е създала авторката. Но впоследствие успях да се адаптирам към него и се насладих напълно на историята. Няма да крия, че в сравнение с трилогията ѝ „Четирите цвята на магията“, тази ми е леко слаба, но с нетърпение очаквам втората книга, за да мога да си премоня мнението.

След нея ми се четеше нещо леко и романтично и за целта си избрах „Огън на леда“ от Мариана Запата. Първите около стотина страници ми бяха супер тегави и скучни, защото главната героиня през цялото време беше в дилема, дали да приеме покана да и бъде партньор на леда или не. И това се повтаряше в тези почти сто страници. Но след като успях да премина тази „бариера“, то историята сякаш се съживи и пое в много по- интересна посока. През цялото време не спирах да се забавлявам с цветните и хапливи реплики, които си разменяха двамата главни герои. „Огън на леда“ е една прекрасна и вдъхновяваща история за любовта към спорта и жертвите, които си готов да направиш заради него. Мариана Запата ни пренася зад кулисите на фигурното пързаляне и от първи ред наблюдаваме усилените тренировки, безбройните падания, трудностите, опасните скокове, за да постигне тази красота, която наблюдаваме по време на състезанията. Последната книга за януари беше „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“, която ме изненада със своя нестандартен и оригинален сюжет. „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ е един от най- силните и амбициозни дебюти, на които съм имала удоволствието да попадна. Този роман е истинско пиршество за всички читатели, които обичат класическите криминалета. Стюарт Търтън с такава лекота си играе с думите, просто трябва да прочетете само няколко реда от книгата и ви уверявам, че няма да искате да я оставите настрана. Надявам се този човек да продължи да пише, защото съм сигурна, че ни очакват много добри книги. Стюарт Търтън е създал майсторски завладяваща и мистериозна история, която ще ви е невъзможно да оставите, докато не разберете какво се е случило в имението на семейство Хардкасъл. Роман изпълнен със загадки, сложни човешки взаимоотношения и една любов, която очаква своят щастлив край.

Музика

1. The Weeknd – Heartless 

2. Billie Eilish – everything i wanted

3. The Weeknd – Blinding Lights

4. Selena Gomez – Rare

5. Justin Bieber – Yummy

„Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ – Стюарт Търтън

(издателство „Еднорог“, брой страници 496, цена 21,90 лв)

„Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ е един от най- силните и амбициозни дебюти, на които съм имала удоволствието да попадна. Този роман е истинско пиршество за всички читатели, които обичат класическите криминалета. Не бях чела абсолютно никакви мнения и коментари за романа и единственото, с което всъщност бях запозната беше краткото резюме на гърба на задната корица на книгата. Но само как успя да ме изненада тази тухличка, събрала в себе си една необикновена история. Впечатли ме със своята нестандартност, с начина, по който е изградена самата история и най-вече със стила на написване на книгата, който си е чисто удоволствие. Стюарт Търтън с такава лекота си играе с думите, просто трябва да прочетете само няколко реда от книгата и ви уверявам, че няма да искате да я оставите настрана. Надявам се този човек да продължи да пише, защото съм сигурна, че ни очакват много добри книги.

„В каква ли безизходица трябва да се намираш, за да се оставиш на дявола да те отведе у дома?”

На парти, давано от родителите й, Ивлин Хардкасъл ще бъде убита. Била е убивана стотици пъти, и всеки път Ейдън Бишоп закъснява и не успява да я спаси. Събуден в чуждо тяло, Ейдън не помни дори името си – ще го научи впоследствие. Той не знае, че е гостоприемник в това тяло и че то не е негово. Докато Ейдън се опитва да разбере кой е убиецът и защо точно той е затворен в този порочен кръг, той има време да опознае в детайли всеки един от гостите на имението. Повтарящият се ден на престъплението дава възможност на Ейдън да разгледа и опознае ситуацията, в която е попаднал от всеки възможен ъгъл и да забележи всеки малък детайл от така разбърканият пъзел, който трябва да сглоби. Макар и в началото да е адски объркан от случващото се, то впоследствие осъзнава, че ако иска да се измъкне от имението веднъж завинаги, той трябва да използва силните страни на своите гостоприменици. Едно от първите неща, които се сблъсква главният е герой е тайнствен мъж с чумна маска, който направлява действията му. Следват двама души, които може би са помощници на Чумният доктор, но може и да се окажат опасни съперници, които са готови на всичко, за да разкрият загадката. Същевременно едно безмилостно чудовище избива телата, които Ейдън обитава – и той трябва да спасява себе си в различните гостоприемници. Има само осем дни да разреши мистериозната загадка. Осем дни на напрегнато търсене – в това кой е убил Ивлин Хардкасъл.

Стюарт Търтън е създал истниски главозамайваща плетеница от сюжетни линии, които бяха толкова детайлно и прецизно изградени, че никъде в историята не се пропуква логиката на действията. Действието се развива в рамките на осем дни, които всъщност са един ден, който се повтаря. Разбираемо имаме и много герои с най- различни съдби, които по един или друг начин са свързани с главната история и винаги има някакъв шанс нещо или някъде в историята да не съвпадне и да се изгуби цялата магията на книгата. Но тук нямаме нищо такова, всяко едно действие водеше до следващото и така в един момент нещата се навързаха в правилната линия. Лично аз в края на всеки ден си правех някакви догадки за предполагаемия убиец, но с настъпването на утрото и с новия гостоприемник, който беше на ред историята се завърташе по такъв неочакван начин, че всичките ми логики се разбиваха на пух и прах.

„Ако това не е адът, то дяволът несъмнено си води бележки. „

Въпреки че това с повтарящият се един и същи ден на пръв поглед може да ви се стори скучно, то не бъзрайте със заключенията. Макар авторът да пресъздава един и същи ден, едни и същи ситуации отново и отново – благодарение на гостопримениците можем да разгледаме деня от всеки възможен ъгъл, може да се срещнем с хора, които не сме срещнали предния ден, чрез които да си извлечем различни мотиви, доказателства, дори и клюки, които ще ни насочат по пътя на разследването. Въпреки че имаме само един ден, в действителност той всеки път протуча по различен начин, което пък подържа интереса през цялото време.

Лично аз не съм чела подобна история (гледала съм подобен филм „Честита нова смърт“, но пак не се доближава до оригиналността на тази история) и ми беше супер интересно да се впусна, като импровизиран детектив в разрешаването на тази толкова мистериозна загадка. Нещото, което щях да пропусна в ревюто е атмосферата в романа – мрачна и готическа, която напълно те кара да се потопиш сред страниците на книгата. Друго, което е важно да се отбележи, че в хода на историята разбираме, че последователността на гостоприемниците никак не е случайна, защото всеки от тяй води Ейдън до различни разкрития, които няма как да бъдат направени в друг ред. Научаваме и причината защо Ейдън Бишоп е попаднал в това прокълнато имение, което е не по- малко и интересно от останалите загадки в книгата. Следват купища обрати, които ще ви изненадват по пътя на историята, нищо не е такова каквото изгледжа, докато не прочетете и последната страница. Търтън е създал майсторски завладяваща история, в която много читатели ще се влюбят.

„Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ е амбициозен и запомнящ се дебют, който съм сигурна, че ще спечели сърцата на почитателите на класическите криминални романи. Стюарт Търтън е създал майсторски завладяваща и мистериозна история, която ще ви е невъзможно да оставите, докато не разберете какво се е случило в имението на семейство Хардкасъл. Роман изпълнен със загадки, сложни човешки взаимоотношения и една любов, която очаква своят щастлив край.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!