„Арена 13“ – Джоузеф Дилейни

(издателство Intense/Locus Publishing), стр. 272, цена 14,95)

Добре дошли на Арена 13. Тук воините се бият, а смъртта никога не е твърде далеч…

Лейф има една цел: да се превърне в най-добрия боец на небезизвестната Арена 13. Тук букмейкърите залагат чия кръв ще бъде пролята първа, а в двубоите за отмъщение – кой боец ще загине.
Но страната е тероризирана от създание, известно като Таласъма, зловещо същество, изпитващо удоволствие да измъчва хората и да демонстрира опустошителната си сила, като предизвиква бойци от Арена 13 в борби до смърт, когато пожелае. И точно това иска Лейф…
Защото той познава престъпленията на Таласъма. И в сърцето на амбицията му гори жажда за отмъщение. Лейф ще победи съществото, унищожило семейството му, дори това да го убие.
Шестнайсетгодишният Лейф е решен да тренира за Тригладиус боец и става ученик на Тайрън, най-добрия учител. Но нито той, нито другите му ученици знаят, че Лейф се готви за личната си битка. Смъртта на баща му може да бъде отмъстена единствено, ако Таласъма загине от собствената му ръка…

Като съвсем нов фен на антиутопиите,за мен е истинско предизвикателство да чета все по- открояващи се и интересни книги от този жанр. „Арена 13“ се оказа право в десетката,привлече ме още със самото си резюме,а и се оказа от типа книги „спиращи дъха“. За мое огромно съжаление досега не бях запозната с творчеството на Джоузеф Дилейни,но определено в тази книга показва какъв талант има,като писател. Доста умело може да си служи с думите,пресъздава историята много истински,а и знае точно в кой момент да накара читателят да „ахне“ от удивление. Книгата съвсем не е лека за четене,дори на моменти настръхвах от някои сцени,които четях,но въпреки това имаше и забавни моменти,които ме караха да си отдъхвам преди отново да стане напечено.Като изключим страшните сцени книгата страшно много ми хареса,чете се супер бързо (само 272 стр. е) и неусетно се потапяш в страниците. Както не веднъж съм казвала обичам книгите,които те поглъщат  още от първата страница,стисват те за гърлото и не те пускат до самият им край.

Книгата ни представя един мрачен свят,в който властват страхът и ужасът от смъртта. В страната властва нещо ужасяващо зло,наречено Таласъма. Той погубва живота на невинни хора,но никой не прави нещо,за да го спре.  Действието се развива доста напред в бъдещето,но ми напомняше на някои моменти по времето на  Римската империя – главно поради битките,които се водиха на Арена 13.

Нашият главен герой е шестнадесетгодишният Лейф. Останал от малък сирак е принуден да живее в бедност и нищета. Но има една мечта,която упорито преследва,а именно да се бие на Арена 13 и да стане най – великият боец,който е стъпвал там след (не мога да ви кажа кого : ) ). Съдбата си знае работата и Лейф получава шансът на живота си. Печели един син билет,който му осигурява безплатно обучение при един от най – добрите треньори в Гиндийн. И така Лейф попада на съвсем ново място,запознава се с нови хора и мечтата му е на път да се сбъдне. Но в действителност Лейф се подготвя за нещо голямо, готви се за своя лична битка,която е твърдо решен да спечели. Иска да си отмъсти на Таласъма,който му е отнел всичко,което е обичал. И тук мисля да спра,защото не искам да ви развалям удоволствието от четенето,а ѝ рискувам да ви издам и някой спойлер.

Лейф ми допадна,като герой и страшно много му се възхищавах,защото на такава крехка възраст се е борил с ужасно много неща и все още не се е предал,а напротив гледа напред към бъдещето. И аз като него не спирах да се ядосвам и удивлявам,защо хората не предприемаха нещо,за да спрат чудовището,което ги тероризира постоянно – надявам се в другите книги да намеря отговор.

Други герои,които ми допаднаха са : Дейнън,който също се обучаваше,като Лейф в школата на Тайрън; Тайрън,който беше треньорът на Лейф. Хареса ми в него твърдият му характер и професионализмът,който излъчваше,въпреки че на пръв поглед изглеждаше,като суров и строг човек,всъщност беше мил и добър; За Куин (дъщерята на Тайрън) съм с малко смесени чувства,в един момент ми беше симпатична и забавна,а в друг момент въобще не я понасях.. Силно се надявам в другите две книги мнението ми за нея да е само положително.

Няма да крия последните около 20 страници направо ми разбиха сърцето. Това,което се случи въобще не го очаквах и бях страшно изненадана от развоя на събитията. Но силно се надявам,че ще бъде отмъстено за станалото.

„Арена 13“ слага началото на една силна и вълнуваща трилогия. Ще бъдете въвлечени в смъртоносни и ожесточени битки,ще проследите животът на едно момче,чиято единствена цел е да си отмъсти за всичко,което е обичал. История изпълнена със страх,напрежение,изненадващи ситуации и обрати и с частичка за един по – добър живот. „Арена 13“ си заслужава всяка отделено минута,защото ще получите нещо наистина добро.

*Благодаря на издателство Intense/Locus Publishing за предоставената възможност.

„Разум и чувства“- Джоана Тролъп

(издателство „Еднорог“,стр.352,цена 15лв.)

„Разум и чувства“ е една модерна и осъвременена интерпретация на един от най-известните романи на Джейн Остин. Ако не сте запознати с „Проекта Остин“ ето в няколко изречения какво представлява той.

„Проекта Остин“ е кампания на издателството Harper Collins,в която съвременни автори ще пренапишат 6 от романите на Остин,за да звучат по – съвременно на новото поколение читатели.Като до сега на български за издадени три от романите – „Абатството Нортангър“, „Разум и чувства“ и „Ема“, за което искам да отправя адмирациите си към изд.“Еднорог“, които са решили да издадат поредицата.Благодарение на този проект читателите,които  не си падат по класиките,ще имат възможността да ги прочетат,но в съвременният им вариант.

Книгата в този си вид е много приятна и лесна за четене,изпълнена със забавни моменти,безброй хумористични диалози и естествено с малко доза драматизъм. Едно от нещата, с което ме спечели книгата бяха пъстрите и нестандартни персонажи,които изпъкваха през цялото време. Действието се развива в днешно време, като имаше и ретроспекции и от миналото. И тук искам да вмъкна,като лек недостатък (според мен) на книгата е,че авторката е запазила и наблегнала твърде много на нравите и порядките от времето на Джейн Остин,които в 21 в. са остарели и неприемливи. Все пак времената се променят,както и хората – тяхното мислене и изобщо възгледите им за живот. Като изключим това,присъстваха и предмети от нашето време,като – айпод,лаптоп,луксозни модерни коли и др. Историята доста ми хареса,беше ми приятно отново да се потопя в китните провинциални градчета в Англия и да проследя как се развива животът на хората в тях.

Бащата на сестрите Дашуд внезапно умира и заедно със своята майка се оказват в много затруднено положение. Четирите са принудени да напуснат имението,в което живеят и почти без пари са прогонени от доведеният си брат. Но за щастие биват приютени от свой далечен роднина,който им предоставя хубава и уютна къща.От този момент и на четирите им предстои да извървят дълъг път,предстоят им трудни и важни моменти,с които трябва да се справят,трябва да свикнат с новият си начин на живот,както и да видят света през нови очи.

И трите сестри,Елинор,Мариан и Маргарет (Маги) ми станаха симпатични, но разбира се,като всяко младо момиче и те имаха своите проблеми и недостатъци,с които трябваше да се справят.

– Горката – каза Абигейл на Елинор. – Всичко се струпва на теб. Плащаш си, задето главата ти е на мястото си.

Елинор от първият момент ми стана любимка.Беше най – здравомислеща от цялото семейство и притежаваше изключително силен характер. Единствено тя от цялото семейство я беше грижа как ще се прехранват,как ще плащат сметките и изобщо как ще продължат от тук нататък,докато двете ѝ сестри и майка ѝ не ги интересуваше това. Наложи се да се откаже от обучението си на архитект,за да започне работа. Винаги се стараеше  да разрешава проблемите на всички тях и най-вече на по – малката ѝ сестра Мариан.Единствено в нея не ми хареса това,че постоянно  поставяше нуждите на близките си  пред своите,сякаш бе забравила,че имай свой живот,за който трябва да се погрижи. Най- вече ме впечатли с това,че не позволяваше чувствата да я контролират,а отстояваше себе си докрай.

 – Не ми трябва човек, който да приема, че съм страхотна, защото свиря на китара. Искам някой, който да разбира защо свиря толкова добре и да разбира това, което аз свиря, тъй както аз самата.

Мариан  бе буря от емоции. На моменти ми идваше в повече прекалената чувствителност  и драматизмът,който влагаше в незначителни неща. Имах чувството,че нарочно  постоянно се правеше на жертва,за да получава внимание и съчувствие от околните. Но въпреки това по -един свой си начин ми допадаше. Хареса ми в нея тази нейна страст и отдаденост,която влагаше в музиката или по – точно в свиренето на китара. Към края на книгата Мариан започна да се осъзнава и да се променя,опитваше се вече да не мисли само за себе си и за своите чувства.

Маргарет бе типичната 14 годишна тийнеджърка. Беше изключително импулсивна и постоянно казваше това,което мисли без изобщо да и пука как ще реагират останалите. С нея винаги беше най-забавно и предаваше на историята една по- забавна и цветна страна.

Бел,майка им,не успя да ме спечели,защото като майка и зряла жена трябваше да бъде отговорна към семейството си,а тя изобщо не беше.Не я вълнуваше как ще се издържат,а повече я вълнуваха клюките и шпионирането на дъщерите си и на моменти се  опитваше да ги сватосва, а така ѝ до края на книгата не помисли за сериозните неща,които като отговорен родител трябваше да направи.

От второстепенните герои най-много ме впечатлиха : милият и отзивчив Бил; сър Джон,който беше един от най-забавните и весели персонажи;  Абигейл,която постояно клюкарстваше и сватосваше хората; Ед,който след дълго лутане намери правилният път в живота; Фани,която,въпреки че беше ужасна личност допринасяше за колоритността на историята.

„Разум и чувства“ я препоръчвам,както на феновете на Джейн Остин,така и на всички останали ,които искат да се запознаят с една осъвременена нейна класика. Книгата ще ви поднесе много приятни моменти,ще бъдете въвлечени в комични ситуации и ще срещнете  забавни и колоритни герои. Пригответе си няколко свободни часа,голяма чаша чай и нищо друго не ви остава,освен да я започнете и да се забавлявате ! : )

*Искрено благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност.

Любимци за м.Май

Тази публикация доста се забави и бях решила да я съчетая с публикацията за м.Юни. Но тъй като днес имам Рожден ден реших,че искам да имам някаква публикация в блога с дата 16 юни – и ето я  на лице : ) През изминалият месец отново успях да прочета невероятни книги,които някои от тях ми станаха много любими.Успях да се сдобия и с 4 книги благодарение на издателство „Еднорог“,които бяха така мили да ми ги изпратят. В следващите няколко реда ще си поговорим за книги,козметика и разбира се музика.

Приятно четене !

Книгите,които издателство „Еднорог“ ми изпратиха са „Тайната история“ от Дона Тарт,“Ема“ от Алегзандър Смит,“Разум и чувства“ от Джоана Тролъп и Аферата „Зелда“ от Филипа Грегъри, от тях успях да прочета две,а другите две съвсем скоро и на тях ще видя сметката 😀 .

През изминалият месец успях да прочета отново четири книги,които бяха супер интересни и въздействащи (особено „Последните оцелели).Най-много успяха да ме впечатлят „Последните оцелели“ и „Къде си,Аляска“ (влюбена съм в тази книга).Няма да отделям много време за тях,защото и четирите имат ревюта.

Сериалът любимец за месец Май отново е „Новите съседи“,който за съжаление свърши,но пък на есен започва 9 сезон. А дотогава ще се утеша с „Щурите съседи“ (излъчва се по БТВ Комеди), а след няколко дни ( 21 юни) започва и „Малки сладки лъжкiни“ – най – любимият ми сериал на всички времена 😀 .

Козметика :

Изминалият месец не беше кой знае колко сполучлив на козметични покупки,но все пак успяха да ме впечатлят няколко продукта.

1.Този лак на Golden Rose от серията им „Selective“ е с най – прекрасният ментов цвят, на който съм попадала. С два пласта се получава желаният цвят,а издръжливостта му е около 4-5 дена без топ лак. За цената си от около 3лв мисля,че е идеален бюджетен лак,а и тази серия е доста разнообразна от към цветове.За съжаление не успях да уловя добре цвета на снимката,но на живо е разкошен.Цветът е под номер 61.

2. Този измиващ гел за лице на Himalaya е може би най-любимият ми измиваващ продукт за лице. Измива много добре лицето,като остава кожата свежа и добре почистена,няма вредни съставки, не ми изсушава кожата и не усещам „дърпане“ след него. Използвам го предимно вечер,а цената му е около 6лв.

3. Реших да ви покажа и два мои любима крема за ръце : Този на Bioten ми е любимец от супер дълго време (това е може би 6-7 опаковка,която използвам).Консистенцията му е много лека,хидратира кожата на ръцете,попива веднага и не оставя мазен „филм“ (едно от най-големите му предимства),а ароматът му е божествен. За крема на Essence мога да кажа същите характеристики, с единствената разлика,че му трябва малко повече време,за да попие.Ухае на шоколад и киви,като ароматът на шоколад повече преобладава. За цената си от около 3лв мисля,че кремовете си вършат перфектно работата.

Музика :

Отново месецът беше много богат и разнообразен от към нови песни.Лятото настъпи и повечето изпълнители започнаха да пускат музикалните си предложения за лятото. Изборът за “ Топ 5″ отново беше много труден,но мисля,че избрах открояващи се и хубави песни.

1.Навярно помните момичето,което през 2015г властваше пролетта и лятото с горещото „Dale Papi“, а сега отново ни поднася гореща и динамична песен.

2.Тази песен исках да я споделя отдавна,но все други песни се появяваха и тази малко остана назад в класацията ми.Но пък сега мисля,че е точното време да ви я представя. : )

3.Отново песен на Era Istrefi успя да ме впечатли – това момиче все повече се изкача към върха. Отново песента е приятна за лятото,но естествено Bonbon си остава черешката на тортата.

4. Искам най-накрая да включа и един мой любимец,а именно The Weeknd – не знам, как го прави това момче,но всяка негова песен успява да се превърне в тотален хит.Чудех се коя песен да споделя с вас и реших да е тази.

5. И завършвам с една забавна и свежа песен, с още по – забавен клип  на момичетата от Little Mix.

*Всички снимки са мои авторски !

Благодаря,че ме четете !

Mid-Year Book Freak Out Tag (2016)

Това е вторият таг,който правя и се надявам да ви хареса.Въпросите са доста забавни и интересни – всеки,на който му е харесал тага да се чувства тагнат.

Приятно четене !

1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2016

-Изборът е много труден,защото успях да прочета много хубави книги,но може би малко повече се открои „Ангелско нашествие“.

2.Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2016
-Все още не съм чела продълженията на поредиците,които съм започнала,но съвсем скоро и това предстои.

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си

-Ооо списакът ми е дълъг,но ще изброя няколко : „Златният мост“,“Правилата на привличането“,“Ясновидците“,“Връзка“,“Бухтичка“ и от известно време все повече ме привлича поредицата „Двор от рози и мъгла“.

4.Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината

-Не съм запозната  какви книги ще бъдат издадени до края на годината,но за една съм сигурна,че предстои,а тя е втората книга от трилогията „Ясновидците“.

5.Най – голямо разочарование

-През тази година за радост все още нямам книжно разочарование (и дано да нямам),но миналата година имах едно. Бях с много големи очаквания към книгата,а и анотацията ѝ беше доста добра и може би заради нея се подлъгах,а книгата е „Шадоу Срийт 77“. Със сигурност книгата не беше това,което очаквах.

6.Най – голяма изненада

-„Къде си,Аляска“- не подозирах,че толкова много ще ми хареса.

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб)

-Сюзън Елизабет Филипс и Касандра Клеър – още с първите книги,които прочетох се влюбих в техният начин на писане.

8.Нов герой, по когото си падаш

-Уил от „Ангел с часовников механизъм“ , Рафи от „Ангелско нашествие“

9.Най – нов любим герой

-Миранда от „Последните оцелели“ и героите от „Къде си,Аляска“ – Майлс (Шиши),Полковника,Аляска,Такуми, Мер от „Алена кралица“

10.Книга, която те е разплакала

-„Къде си,Аляска“,“Перфектна химия“,“Последните оцелели“,“Мис Каприз“ – общо взето съм много чувствителен човек 😀

11.Книга, която те е зарадвала 

-Същите 🙂

12.Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година

-Все още не съм гледала филм тази година,който е правен по книга,но с нетърпение очаквам филмите  по книгите  „Къде си,Аляска“.и „Алена кралица“

13.Любимо ревю, което си написал/а досега през годината

-Хм,доста труден въпрос.Все още не съм доволна 100% от някое мое ревю,но няколко са много специални за мен – „Къде си,Аляска“,“Алена кралица“,“Мис Каприз“.

14.Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а)

-Обичам кориците на „Къде си,Аляска“,“Алена кралица“,“Ангелско нашествие“,“Ангел с часовников механизъм“ и със сигурност пропускам някоя.

15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината

-Списакът ми е безкраен 😀 Но ще се опитам да прочета „Ясновидците“, другите две от трилогията „Адски устройства“,“Хартиени градове“ и още, и още, и още…..

„Твърде далеч: Завинаги“ – Аби Глайнс

(издателство „Егмонт“,стр. 264, цена 12,90)

Ръш й обеща вечността… но обещанията могат да бъдат нарушавани.

Разкъсван между любовта към семейството си и любовта към Блеър, той трябва да открие начин да спаси едното, без да изгуби другото. Не е лесно да оставиш нещо да си отиде.
Блеър вярваше в своята приказка… но никой не може да живее във фантазиите си. Любовта й към Ръш подхранва надеждата й, че двамата могат да намерят начин да бъдат заедно. Докато не идва моментът да вземе правилното решение за себе си и бебето – дори и това да разбие сърцето й.
Могат ли Ръш и Блеър да открият заедно онова завинаги, което и двамата желаят… или то е твърде далеч?

Преди да започна с мнението си за книгата,искам да кажа,че не съм чела първите две книги от поредицата и мнението ми ще бъде изградено само върху тази книга.

Очаквах книгата да е твърде повърхностна и лекомислена,но се оказа много истинска и приятна за четене. Двамата главни герои Блеър и Ръш ми станаха симпатични от първият момент и се забавлявах адски много с тях. Разбира се и второстепенните герои не бяха за изпускане,но някой от тях бяха твърде малко развити,за да си изградя мнение за тях. В тази книга Блеър и Ръш очакват първото си дете,Ръш е страшно щастлив от това и постоянно обгрижваше Блеър. Понякога тази негова обгрижваност ми идваше малко в повече,както и на самата Блеър 😀 .Най-накрая двамата вече могат да се нарекът истинско семейство,докато не се появява Нан (сестрата на Ръш) и не обърква всичко. Двамата заминават за Лос Анджелис,за да се справят с Нан и да я  вразумят,но това тяхно заминаване почти не ги разделя. Защото Ръш беше обещал,че Блеър винаги ще е на първо място пред останалите за него и че нищо няма да ги раздели, а в същото време постави семейството си пред нея и реално погледнато я излъга за пореден път. Но след дълги препирни с Нан и семейството му, нещата се подредиха и всичко завърши с Happy End.

-Колко далеч е „твърде далеч“?

-Твърде далеч е наистина твърде далеч. Искам те до мен. Завинаги.

Блеър Уин – допадна ми страшно много,защото беше едно борбено и смело момиче,което е преживяло доста гадни неща и въпреки всичко е продължила напред в името на нейното щастие. Хареса ми,че беше скромна и кротка,но в края на книгата показа,че може да бъде и лошо момиче. 😀

Ръш Финли – като син на рок легенда е свикнал да има и да получава всичко,което пожелае. Но когато се влюбва в Блеър,Ръш разбира какво наистина му е липсвало в живота и какво е наистина да бъдеш щастлив и влюбен. Образът му на баща страшно много му отиваше и в някой моменти направо ме умиляваше,когато се грижеше за малкият Нейт.

Както вече споменах ми допаднаха и някой от второстепенните герои,а именно : Харлоу (дано в другите книги нещата с Грант да се получат), Бети (най- добрата приятелка на Блеър),Грант,Дела и др.

„Твърде далеч: Завинаги“ ми донесе много положителни емоции и усмивки,а и ми показа,че колкото и транлив да е пътят към щастието,ако то е истинско и си струва,то си заслужава всяка пролята сълза и всяко изпитание. Хареса ми светът на Блеър и Ръш Финли и се надявам скоро да прочета и първите две книги от поредицата.

„Ангел с часовников механизъм“- Касандра Клеър (Кн.1 от поредицата „Адски устройства)

(издателство „Ибис“,стр.408,цена 14,90)

Нова завладяваща история за ловците на сенки, но не в съвременен Ню Йорк, а в потайния свят на викторианска Англия.
Магията е опасна…. но любовта може да бъде още по-опасна.
Шестнайсетгодишната Тереза Грей пристига от слънчев Ню Йоркв дъждовния, мрачен Лондон, за да види своя брат Нат, но вместо това попада в плен на Сестрите на мрака и се озовава в свят на тъмна магия и смъртоносни интриги. Над нея се надига зловещата сянка на загадъчен мъж, наричан Магистъра, а тя е неговият ключ към световно господство. Единствената й надежда за спасение е в Ловците на сенки – смъртоносните воини, закрилящи човечеството от силите на мрака. Те обаче също крият свои тайни, а срещу тях се надига армия, която не идва нито от Рая, нито от Ада…

*Искрено благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност !

Това ми беше първа среща с творчеството на Касандра Клеър и нямах кой знае какви очаквания  към книгата. Но след нейният прочит ме бройте за фенка на Касандра Клеър и поредицата „Адски устройства“. Толкова добре написана книга и с такъв завладяващ сюжет отдавна не бях чела. Каквото и да напиша в това ревю,то ще бледнее пред невероятната история,която е написала авторката. Създала е един завладяващ свят,в който те потапя още от първите страници на книгата. Макар действието да се развива през 1878г. във Викторианска Англия (този период не е от любимите ми) се почувствах сякаш съм там заедно с героите. Отначало действието се развива малко по- бавно,като се навлиза малко по малко в историята и в живота на нашите герои. Но изведнъж те връхлитат куп неочаквани ситуации и изненадващи обрати,които те карат да настръхнеш и да възкликнеш „Това не го очаквах !“; „Не може да стане по-лошо!“. Героите са много добре изградени и много силни като характери- за първи път виждам в книга,в която да няма слаб герой. Всеки имаше своето място в историята. Също така голямо впечатление ми направи,че второстепенните герои играят главна ключова роля наравно с главните  герои. Книгата се чете много леко,бързо и неусетно,карайки те да тръпнеш в очакване за следващата.Впечатление ми направи,че всяка глава беше озаглавена,както имаше и цитат,който подсказваше какво ще се случи в съответната глава.  А епилога накрая ме остави доста изненадана и определено тръпна в очакване да си взема следващата книга,за да разбера как ще се развие разговора между Уил и Магнус, а и как ще продължи самата история. Но да си поговорим малко за героите,защото всеки един от тях е интересен сам по себе си и всеки има своята лична история.

Теса Грей- Харесах я като героиня,но нещо ми липсваше  в нея – беше ми твърде наивна,нерешителна и доста объркана. Но донякъде я разбирам… да разбереш,че животът ти досега е бил изграден върху лъжи и тайни…определено всеки би се почувствал ужасно. А и да бъдеш отвлечен от две смахнати сестри,които я подлагат на изтезания,да разбереш,че притежаваш „сила“,да разбереш,че някакъв Магистър те иска за жена…. е,определено  трябва да си с много силен характер,за всичко това. Най-много ме спечели с това,че обичаше книгите и когато станеше на въпрос да защити семейството си или приятелите си бе готова на всичко.

Уил Херондейл- Ах,този Уил неизбежно е да не се влюбиш в него,въпреки,че на моменти бе твърде арогантен. С тези тъмни сини очи и черна коса – дяволски добра комбинация. Той е от този тип мъже (Преживял е твърде много,за да се нарича само момче),които те привличат още с първите си думи и действия. Понякога наистина се държеше,като пълен гадняр,но знаем,че има нещо,което го кара да се държи по този начин. На моменти самовлюбен,с голямо чувство за хумор,което използва при всеки удобен и неудобен  момент,което пък прави книгата още по-изключителна и забавна. Но въпреки всичко това Уил бе мил и добър,държеше адски много на Джем,обичаше го като свой брат и бе готов на всичко за него.

Джем Карстерс- Няма как да не обичаш Уил без да обичаш и Джем. Винаги мил,добър и с романтична душа. Неговата музика е неговият живот. Също като Теса обича книгите. Още от самото му появяване ми се стори,че крие нещо,което му се е случило и когато разбрах какво е бях шокирана и разстроена. Уил беше голяма опора за Джем,а тяхното приятелство бе недосегаемо- каквото и да се случва.

Шарлот Брануел- Тя е страхотна. Тя е много борбена и смела,но на моменти като всяка жена бе чувствителна и ранима. Като ръководител на Института бе много отговорна и всичко,което правеше за него го правеше с голямо желание и обич.

Хенри Брануел- Беше ми много мил и забавен.Той е типичният „луд“ учен,който по – голяма част от времето го прекарваше в изобретения,в лабораторията си. Искаше ми се да прекарва малко повече време с Шарлот,но се надявам това да се промени в следващите книги.

Останалите герои – Джесамин,Софи,Томас,Магнус страшно много ми харесваха,бяха ми супер симпатични и забавни. Е,Джесамин на моменти ме изкараше извън нерви,но също си я заобичах. 😀

С поредицата си Касандра Клеър дава началото на един нов и завладяващ свят,преизпълнен с много емоции,неочаквани обрати,големи дози хумор и разбира се,екшън. Книгата е написана толкова реалистично,че можех да се поставя на мястото на героите и да изпитам техните емоции,да изпитам едновременно тръпката и страха от случващите се събития. Горещо препоръчвам книгата на всеки независимо дали е запознат с творчеството на Касанда Клеър.“Ангел с часовников механизъм“ е една от най- уникалните и спиращи дъха книги,които съм чела.

Ето и няколко цитата от книгата:

1. — Ако тя е, че в стаята има хубаво момиче, което те е разсейвало, я
   виждам доста ясно.
   — Мислиш, че е хубава? — изненада се Уил. Джем рядко говореше на
   тази тема.
   — Да. Ти също.
   — Не съм забелязал. Честно!
   — Да бе. Забеляза и още как. Даже аз забелязах как ти забеляза —
   усмихна се Джем.“

  2. “  — Всеки си има нещо, без което не може да живее. Ще открия каква е
твоята тайна, не бой се — тя искаше да каже това лековато, но при вида на
лицето му, гласът й заглъхна несигурно. Той я гледаше странно и твърдо.“

3.  “ — Но тези книги са зад решетки! — възрази тя. — Като в книжен затвор!
— Някои от книгите хапят — ухили се Уил, — трябва да бъдем внимателни.
— Човек винаги трябва да внимава с книгите — каза Теса, — и това, което те съдържат. Думите имат силата да ни променят.“

4. „- Никога не съм виждал някой да се вълнува от книги толкова много. Човек ще помисли,че говориш за диаманти.
– Но те са диаманти ! Какво друго може да се обича така?“

Любими детски герои от книги

Честит празник на всички деца и на тези от вас,които носят детското в себе си ! Никога не позволявайте на детето във вас да си отиде. По случай днешният празник се замислих за любимите ми детски книги и реших да направя един импровизиран „Топ 5“ на любимите ми детски герои от книги. Със сигурност всеки един от вас е чел за тях и се надявам,някой от героите да ви е любим и на вас. През годините съм прочела десетки детски книги и изборът ми беше много труден,но реших да се спра на едни от най-известните герои любими на много поколения. Е,хайде да започваме ! 🙂

1. „Пипи дългото чорапче“ – Без съмнение Пипи е една от най-обичаните героини на хиляди деца по света.Едва ли има някой,който да не е чувал за червенокосото момиче със супер дългото име и странно облекло. Това беше една от първите книги,които прочетох и за това ми е толкова скъпа.

2.“Карлсон,който живее на покрива“- Още един емблематичен герой,който със сигурност познавате. Също като Пипи Карлсон е един забавен и непохватен пакостник,който обича да си похапва и да прави щуротии. Двамата с Дребосъчето ми бяха много забавни,когато измисляха пакости.Макар Дребосъчето не винаги да беше съгласен с идеите на Карлсон,Карлсон някак успяваше да го убеди,че всичко ще бъде наред,ноо почти винаги пакостите излизаха извън контрол.

3.“Приключенията на Том Сойер“- Още един добре познат герой,който като първите двама е голям пакостник.Чела съм книжката десетки пъти и винаги съм се забавлявала,когато съм я чела. Двамата с Хъкълбери Фин бяха голям тандем,бяха страшно добри приятели и винаги се подкрепяха в трудни моменти.Определено е една от любимите ми книги. 🙂

4. „Братята с лъвски сърца“ – Много любима книга. Една от най -въздействащите книги,които съм чела.Това е книга, която всеки непременно трябва да прочете! Възхищавах се на братята колко много се обичаха и си помагаха винаги,когато бяха в беда. Макар историята  да е доста емоционална, се намираха и забавни моменти,на които съм се смяла с глас.

5.“Мечо Пух“- И завършвам с един от най-любимите герои на всички времена – Мечо Пух.Сладкият пакостник,който обича да си похапва медец и да прави щуротии с Прасчо, Йори, Тигъра, Кенга, Заю и Бухала,определено е един от любимците на децата. Приключенията на бандата ми бяха много забавни и шантави,но винаги завършваха с някоя поука.