„Огледални убийства“ – Антъни Хоровиц

(издателство „Еднорог“, брой страници 608, цена 22,90 лв)

Един от авторите, които бих препоръчала на читателите без да се замисля е именно Антъни Хоровиц. Преди няколко години, когато ми предстоеше да прочета „Мозайка от убийства“ подходих леко скиптично към нея, защото стила на автора е сравняван с този на Артър Конан Дойл и Агата Кристи, а както знаем те са недостижими в крими жанра. Не вярвах, че Антъни Хоровиц ще може да достигне дори частица тяхното ниво. Е, разбира се, сгреших. Хоровиц достойно може да се нареди сред най- добрите съвременни писатели. Доказва го и факта, че именно той получава правото и огромната чест да заговори с гласа на сър Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения за Шерлок Холмс. Стила на писане и начина по който представя историите си са напълно издържани в стилистиката на класическия криминален жанр. И четирите му криминални романа, които са издадени от издателство „Еднорог“ са толкова оригинални и заплетени, че се четат за изключително отрицателно време. Истинско удоволствие е да се потопиш в историите и да се впуснеш в разследването на загадъчните убийства. Романите му са интелигентни, увлекателни, добре написани, поддържат напрежението и с лекота си играят с въображението на читателите.

След оттеглянето си от издателския бизнес, Сюзън Райланд решава да поеме в съвсем различна посока. Заедно със своя приятел Андреас откриват малък уютен хотел на име „Полидорус“ на остров Крит. Живота на острова е спокоен, но безкрайните отговорности относно хотела все повече натоварват Сюзън и тя осъзнава, че всъщност Лондон започва да ѝ липсва с всеки изминал ден. И точно тогава Сюзън получава неочаквано предложение, което ще я върне обратно в Лондон.

Семейство Трехърн са възрастна двойка, която отсяда в хотела на Сюзън и Андреас и разказват загадъчната история за убийството, случило се в собствения им хотел, в сватбения ден на дъщеря им, детективският нюх на Сюзън се събужда. Тази история събужда спомени за работата ѝ като редактор по романите на покойния писател Алън Конуей. По стечение на обстоятелствата, той е познавал жертвата на убийството – Франк Парис, и известно време след трагедията е посетил хотела, за да черпи вдъхновение за третият си роман „Атикус Тип се заема със случая“.

Осем години по- късно Сесилия, дъщерята на семейство Трехърн прочитайки въпросната книга е твърдо убедена, че осъденият за убийството на Франк Парис всъщност е… невинен. Малко след разкритието си Сесили споделя размишленията с родителите си и след това мистериозно изчезва.

Трехърн предлагат на Сюзън щедро възнаграждение, за да се върне в Лондон и да разбере какво се е случило със Сесили. Сюзън ще попадне в един огледален лабиринт, в който границите между литература и действителност, между истински хора и въображаеми герои са размити и на всеки ъгъл дебнат заблуда и опасност.

Сюзън и Атикус Тип отново ще вървят заедно по следите на престъплението.

Още с първите страници Хоровиц успя да ме пренесе в историята. Успях да почувствам атмосферата на мястото, успях да материализирам хотела „Бравлоу Хол“ беше пред очите си. Определено Антъни Хоровиц държи едно от челните ми места за най- добри разказвачи. „Огледални убийства“ ни представя една доста различна Сюзън, която с лекота успя да влезе в ролята на детектив и впрегна всичките си усилия в това да разкрие загадката докрай. Беше ми любопитно да видя по какъв начин Хоровиц ще включи Атикус Тип в романа, защото ако сте чели „Мозайка от убийства“ знаете, че неговият персонаж приключи своето развитие. Хареса ми, че макар и косвено Атикус Тип заема голяма част от историята и научаваме някои доста пикантни подробности от личния му живот, които до голяма степен помагат за решаването на загадката.

Историята в „Огледални убийства“ представлява една своеобразна мозайка от всякакви хора, събития и анаграми които постепенно успяват да се напаснат и да се получи една цялостна картина. В самото начало на историята научаваме за въпросния роман „Атикус Тип се заема със случая“ и изумлението ми беше огромно, когато видях, че всъщност той присъства в „Огледални убийства“. Страшно много ми допада похвата „книга в книгата“. Тук ме изненада, че нямаме примерно няколко страници или откъси от въпросната книга, а напротив. Имаме една цяла книга написана от началото до края. Антъни Хоровиц е успял да напише две абсолютно различни като стил истории, които в различни моменти се допълваха страхотно. Друг важен момент в книгата е, че персонажите в книгата на Атикус Тип са пълна противоположност на истинските персонажи, които са замесени в убийството на Франк Парис. Финалът на книгата е изцяло издържан в стилистиката на класическият криминален роман – всички заподозрени са събрани в общо помещение и очакват присъдата – кой е убиецът? Наистина впечатляващ финал.

„Огледални убийства“ е поредната изключително добре поднесена и интересна история от Антъни Хоровиц, която отдава почит към класическите криминални романи. Интелигентен, увлекателен, добре написан и поддържащ напрежението, романа ще ви очарова във всяко отношение. „Огледални убийства“ съдържа в себе си цели два романа, две сюжетни линии, които в края на книгата се допълват перфектно. А начинът, по който Хоровиц майсторски свързва двете истории, е наистина оригинален и изненадващ.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!