„Имението Ашфорд“ – Лорън Уилиг

(издателство „Софтпрес“, брой страници 384, цена 17лв)

За автора:

Родена и отраснала в Ню Йорк, Лорън Уилиг е автор на петнайсет исторически бестселъра. Книгите й са преведени на повече от осемнайсет езика и са носители на литературни награди като RITA, Booksellers Best и Golden Leaf. Първият неин роман,който е издаден в България е „Онова лято“.

 

 

„Имението Ашфорд“ е от онези книги,които не искаш да оставиш докато не прочетеш и последната страница. Книгата те пленява от самото си начало и те потапя по такъв невероятен начин  в своята история, че колкото и да се опитвате поне за малко да се откъснете от нея, със сигурност няма да успеете. Когато прочетох резюмето на гърба на книгата, знаех, че ме очаква едно невероятно приключение, за което бях напълно готова,защото от доста време ми се четеше такава история. Неведнъж съм споменавала, че обожавам да чета истории,които се развиват назад в миналото, а тази бе точно такава. Стилът на авторката ми хареса страшно много,но най – вече когато действието се развиваше в миналото – описваше по толкова красив начин всеки детайл в историята,както може би художник запълва с любов и най- дребният детайл в своята картина. Думите ѝ докосват по един силен и завладяващ начин,който те кара да се чувстваш привързан към книгата и историята поместена в нея.

Историята на романа проследява животите на три жени,които са коренно различни една от друга.Действието се развива от началото на 20 век до началото на 21 век. Клементин Евънс е съвременна млада жена,която е посветила живота си изцяло на работата си като адвокат в просперираща компания. Но дългите работни часове и графици постепенно я отдалечават от семейството и годеника ѝ, в който не е сигурна дали е правилният мъж за нея. Клеми е вече на 34г. и започва да чувства, че нещо липсва в живота ѝ. На празненството по случай 99-ия рожден ден на любимата си баба Ади тя се натъква на дълго крита семейна тайна,която провокира любопитството ѝ и започва да търси отговорите,които се оказват доста шокиращи.

“ Знанието може да бъде нож с две остриета. Трябва да решиш дали си струва да се порежеш. „

Годината е 1906, шестгодишната Аделин остава сираче и е отгледана от семейството на чичо си в огромно английско имение. От първият момент, в който се срещат Ади и братовчедка ѝ Беа стават неразделни. Двете момичета са пълна противоположност – докато Ади  е тихо,скромно и свенливо момиче, то Беа е своенравна,бъбрива и държаща на своето.Израстват  заедно, подкрепят се, докато един скандал не ги разделя  завинаги… почти завинаги.

В наши дни Ади е вече на достолепната възраст от 99 години, но миналото е запазено в една стара снимка,на която позира красиво момиче от 20те години. Внучка й Клеми поразително прилича на тази красавица, но странно защо,никога не е чувала да се говори за нея в семейството ѝ. Докато не се налага да отпътува за Лондон за работна среща. В хотелът, в който е настанена случайно се натъква на портрет,в който позира същото момиче от снимката на баба ѝ. Но коя е тя ? Каква връзка има със семейството ѝ ? И защо толкова много прилича на Клеми, ще научите ако прочетете тази спираща дъха история.

“ Лошо е да обичаш без взаимност, но много,много по- лошо е да бъдеш оръдие на нечие отмъщение.“

Авторката умело е преплела двете сюжетни линии,като ни предоставя възможността да научим повече за живота на Ади, но въпреки това да не губим нишката в историята. Нямаше начин да не се забележи приликата между Клеми и баба ѝ Ади,въпреки, че са израснали в различно време. И двете са целеустремени, независими, силни и не се поддават да бъдат ръководени от други хора. Голяма част от сюжета на книгата се развива в миналото – лично на мен тази част ми бе по- интересна за проследяване, защото героите тук бяха по – цветни и най – вече контрастиращи си един от друг. Разбира се, няма как да няма и любовна история в сюжета, но за нея не искам да говоря много,защото рискувам да издам нещо важно,което със сигурност не бихте искали да научавате. Искам само да кажа, че любовната история бе много изпепеляваща  и разрушителна за някои от героите. Всички персонажи бяха много силни като характери и всеки допринасяше за развитието на историята. Главният мъжки персонаж Фредерик ми допадна, въпреки това,което направи. Единствено в него може би не ми хареса, че нямаше достатъчно смелост да покаже още отначало чувствата си към една от героините.

„Имението Ашфорд“ е история за дълго крити семейни тайни, които несъмнено ще ви бъде интересно да узнаете. Една история за страст,предателство, грях и неизречени думи. Авторката ще ви потопи в една завладяваща история, а героите в нея със сигурност ще ви провокират и изненадват със своите действия, но несъмнено ще се влюбите в тях. За мен беше удоволствие да се потопя в тази бурна и очарователна история и със сигурност,ще прочета и другата книга на авторката „Онова лято“.

*Благодаря на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност !

Цитати от книгата :

1. “ Повечето от нас предпочитат лъжите пред истината,защото истината е отвратително ужасна. Казваме,че искаме истината. Не е така. Искаме красива лъжа, за да я облечем в пъстри дрехи и да я наречем истина. „
2. “ Не бъди наивна. Цялата ти поезия не е нищо друго освен панделки, красива опаковка на фундаменталната жестокост на човека. Но жестокостта ще се развилнее и всичките ти стихове не могат да направят нищо, за да я спрат.“
3. „Искаш ли да знаеш истината ? Аз съм звяр. Всички сме зверове. Момиченце,ако си умна, ще си намериш някъде малко, хубаво манастирче. Стани монахиня Ади. Прекалено добра си за този отвратителен свят.“
4. „Защото няма приятел като сестрата в тихо и бурно време, да те ободри на дълъг път, да те върне в правия път, да те вдигне, ако си паднала, да ти даде сила, за да се изправиш.“