„Зимните хора“ – Дженифър Макмеън

(издателство „Benitorial“, брой страници 408, цена 24лв)

Преди няколко седмици, когато ви споделих в ревю мнението си за „Удавниците“ за това колко много успя да ме впечатли историята, дори не подозирах какво ме очаква със следващата книга на Дженифър Макмеън. С ръка на сърцето мога да кажа, че ‘Зимните хора“ е два пъти по- добра от „Удавниците“. Хора, тази книга ме остави безмълвна и то не само със страхотно поднесената история, а Й с абсолютно зловещата си и мистериозна атмосфера. Убедена съм, че всеки почитател на паранормалните и крийпи истории би оценил и обикнал книгата. Този път авторката е развихрила целият си потенциал и ни е представила една мащабна история, изпълнена с мистика, паранормални елементи и дълбоко заровени семейни. тайни.

“Понякога белезите, които болет най-много, са заровени дълбоко вътре..”

Сюжетът се развива в две времеви линии, като така имаме възможност да проследим историята възможно с най- много подробности. Всеки един от персонажите бе с изключително характерни и индивидуални черти, което беше страхотно, защото имах чувството, че това са реални хора с напълно истинска история. Всяка една частица от обстановката бе представена толкова реалистично – загадъчната гора зад къщата, градските легенди, които се носиха от уста на уста, адски въздействащата и зловеща атмосфера, че в един момент наистина имах желанието наистина да бъда част от историята, за да мога да усетя и преживея всичко това в цялата му същност, въпреки че на моменти ме побиваха тръпки от случващото се. Определено книгата за мен е изключително попадение и с нетърпение очаквам следващата книга на авторката.

Градчето Уест Хол, Върмонт, винаги е било град на мрачни легенди. Историята му крие не малко мистериозни случаи на изчезнали хора, а някои от жителите му дори вярват, че по улиците му броди призракът на Сара Харисън Шей. През 1908 г. тя е била намерена мъртва на ливадата зад къщата си, само няколко месеца след като трагичната смърт на дъщеря й Гърти едва не я е побъркала.

19-годишната Рути живее с майка си Алис и по- малката си сестра, които живеят във ферма близо до местността „Ръката на Дявола“, която от десетилетия е обект на множество легенди и поверия. Младото момиче копнее да се махне от Уест Хол, защото не вижда перспектива да остане в градчето. Но когато един ден майка ѝ изчезва безследно, а Рути и по- малката ѝ сестра откриват под пода в спалнята на майка им дневника на Сара Харисън Шей. Младото момиче започва да подозира, че в легендите, които слуша от дете, може би не всичко е измислица. Съществува реална опасност събитията от миналото да се повторят, а Рути се оказва, че е единственият човек, който може да предотврати наближаващата трагедия. Не след дълго Рути открива, че и други хора търсят изгубените страници, но не всички са с добри намерения. А миналото е по- добре да не бъде разравяно, защото последиците ще бъдат катастрофални.

“Ако снегът се стопи и се превърне във вода, спомня ли си все още, че е бил сняг?”

Добре синхронизираната комбинация от паранормално и мистерия, чудесно се допълваше от зимната атмосфера в романа. Чрез историите на главните персонажи, авторката постави теми, като – майчината и безгранична любов. Любов, която е толкова силна и отдадена, която не познава граници и е готова на всичко. На какво са готови хората, за да прекарат още малко време с хората, които са обичали и загубили. Дали са готови на непростими действия? Всяка една от тези и други теми наистина бяха умело вплетени в историята, благодарение, на което героите придобиха още по- голяма плътност.

„Зимните хора“ е призрачно красива история, от която на немалко пъти ще ви побият тръпки. История за безграничната майчина любов, която е готова на всичко. История изпълнена с огромна доза мистерия, напрежение, страх, свръхестествени и хорър елементи и постоянно любопитство какво ще се случи в следващата глава, защото буквално във всяка глава се случваше нещо, и страниците летяха през пръстите ми неусетно. Всяка една частица от обстановката бе представена толкова реалистично – загадъчната гора зад къщата, градските легенди, които се носиха от уста на уста, адски въздействащата и зловеща атмосфера, че в един момент наистина имах желанието наистина да бъда част от историята, за да мога да усетя и преживея всичко това в цялата му същност, въпреки че на моменти ме побиваха тръпки от случващото се. Определено книгата за мен е изключително попадение и с нетърпение очаквам следващата книга на авторката.

*Благодаря на издателство „Benitorial“за предоставената възможност!

Вашият коментар