„Бурята“ – Нийл Шустърман

(издателство „Orange books“, брой страници 600, цена 15,90 лв)

Всички знаем, че вторите книги от трилогии се явяват, като „пълнеж“. Не винаги са добри, няма кой знае какво развитие в тях и така нататък. Но в трилогията на Нийл Шустърман „Дъгата на косача“ това правило не важи. „Бурята“ е едно от най- страхотните и въздействащи продължения, които съм чела. Определено книгата вдига доста нивото след първата, което е наистина впечатляващо. Затова ѝ не мога да си представя какво ни е приготвил Шустърман в третата финална част. Миналата година, когато започнах трилогията, не знаех с какъв невероятен утопичен свят ми престои да се запозная. Идеята за този съвършен свят дълго не ми излизаше от ума, след като прочетох „Косачи“. Представата му за този нов свят изглежда като фантастика, но в същото време е толкова реалистична и близка до нас. Автора е изградил едно общество, което с бързи темпове е достигнало върха на своето развитие, благодарение на  свръх интелигентно съзнание на високотехнологичен облак, наречен Бурята. Едно съвършено общество, което е загубило ерата на смъртните, болестите, глада и престъпността. Но колкото по навътре навлизаме в този свят, толкова повече разбираме, че той всъщност малко по- малко гние отвътре. Хареса ми, че Шустърман е вплел в романа си сериозно количество от морални дилеми, над които да се замисли читателя. Наистина ли е възможно едно високотехнологично съзнание да взима толкова важни решения за човечеството? Дали е възможно в един момент изкуствения интелект, да не бъде вече определян, като изкуствен, а като съвсем реално мислещо създание? 

„И болката… болката от моето осъзнаване е непоносима. Защото моите очи не се затварят. Никога. Мога само да наблюдавам без мигване как любимото ми човечество бавно плете въжето, на което ще се обеси.“

Докато в първата книга Бурята ни беше представена с най- основното, то тук се запознаваме с нейният пълен потенциал. В следващите редове ще ви припомня съвсем накратко какво представлява Бурята и за какво служи. Бурята е високотехнологичен облак, в който е събрана абсолютно цялата информация за човечеството. Благодарение на Бурята хората вече са безсмъртни, епидемиите и глада са изчезнали, което пък всъщност дава предпоставка човечеството да се развие пълноценно, без да се притеснява за тези смъртни отживелици. Разбира се, този съвършен и спокоен свят си има цена, а цената я плащат Косачите. Всемогъщата Буря може да контролира и поправи всичко, но единствения проблем, който ѝ се изплъзва е непрекъснатото нарастване на населението. И за това са предназначени Косачите. Форума на Косачите са  независима институция от Бурята и само те разполагат с правото да отнемат живот. Чрез тях прираста на населението се контролира. В света на безсмъртните да си Косач е огромна на привилегия. Привилегия, която дава много, но и отнема много. За да си Косач не е необходимо само да си добър в боравенето с оръжия и отрови. Изискват се стабилна и непоклатима психика, морал, съвест, чувство за отговорност, душа, която да те подсеща, че си човек, като всички останали. И най- важното  трябва да имаш сърце, което винаги да те пробожда (образно казано), когато отнемаш човешки живот.  Затова и единствените, които могат да станат Косачи са ѝ тези, които всъщност не желаят да бъдат.

„Твърде отдавна вече глезя човечеството. И макар човешката раса да е мой родител, все повече я виждам като бебе, което притискам към себе си. А едно бебе не може да се научи да ходи, ако остане вечно в любящи обятия. Биологичния вид не може да се развива, ако никога не се изправя пред последиците от собствените си действия. Да лиша човечеството от поуката на последствията би било грешка. А аз не допускам грешки.“

В края на първата книга Цитра беше ръкоположена, като Косач Анастасия. Цитра прие много отговорно длъжността си на Косач и винаги подхожда към Прибирането със страдание и открито се противопоставя на идеалите на „новия ред“. Хареса ми развитието в нейният персонаж. Виждаме една самоуверена, отговорна, целеустремена и зряла Цитра, която въпреки огромната тежест на Косач е успяла да съхрани и запази добротата и човечността си. Роуан от друга страна се самоназначава, като Косач Луцифер. Неговата роля е да прочисти гилдията на Косачите отвътре. Роуан внимателно изучава своите обекти и избира само онези, които от години потъпкват законите на Форума. Появяват се и много нови персонажи, които още повече допълват историята, сюжета се разгръща все повече и повече, а адреналина и екшъна се покачват скорострелно с всяка следваща глава. Няма как да не отбележа, че автора не е включил абсолютно никакви клишета, с които са известни УА романите. А представя на читателя един съвършено нов свят, в който напълно да се потопим и опознаем с интерес.

„В обятията на Роуан вече не беше Косач Анастасия. Отново беше Цитра Теранова. Там бе единственото място на света, където можеше да си бъде предишната. От мига, когато започнаха стажуването си заедно, бяха свързани един с друг. Двамата заедно и един срещу друг. Двамата срещу света. Всичко в живота им бе дефинирано от този тандем.“

Макар отвън Форума на Косачите да изглежда благоприличен и неподвластен на каквито ѝ да е подмолни задкулисни игри , то във вътрешността си корупцията е на път да срути основите на дълголетни и морални закони. Все пак, когато имаш привилегированата възможност да държиш смъртта в ръцете си, то има голяма вероятност да се изкушиш за още по- голяма власт и някои от Косачите са на път да преминат моралните граници в името на тази власт. Нийл Шустърман по съвсем разбираем и увлекателен начин ни е изградил нивата и мрежите на властта. И знаете ли каква е иронията в случая? Колкото и голяма еволюция да е направил , в колкото и съвършен свят да живее – единственото нещо, от което човекът не може да се отклони е своята несъвършена и изтъкана от слабости природа. Човекът винаги е алчен за още и още – независимо в какъв аспект. В историята Шустърман неведнъж постави героите си да се лутат между обществената норма и личния морал. А границата между това беше адски тънка. Хареса ми прецизно изграденият и балансиран сюжет, а особено след този впечатляващ завършек очаквам третата книга с още по- голямо нетърпение.

„През тези много на брой години наблюдавах абсолютно лекомислие и смайваща мъдрост сред човечеството. Те се балансират помежду си като танцьори, ангажирани в страстно танго. Бъдещето е застрашено само когато бруталността на танца надделее над красотата. Форумът на Косачите е онзи, който води танца и задава темпото му. Често се питам съзнават ли те колко крехки са гърбовете на танцьорите.“

„Бурята“ определено развива и надгражда ударното начало на „Косачи“. Тук залозите са още по- големи, а изхода е неизвестен. Изпълнена с още повече впечатляващи битки, обрати и задкулисни игри историята ще ви накара да препускате през нея с вълнуващ трепет, за да стигнете до един кулминационен финал, който нямам търпение да продължи развитието си в следващата книга.