„Костенурки до безкрая“ – Джон Грийн

(издателство „Егмонт“, брой страници 272, цена 19,90 лв)

„Костенурки до безкрая“ я определям, като може би най- амбициозният и силно психологически роман на Джон Грийн. Освен, че темата за психологическите заболявания в последните години е адски популярна и обсъждана, то темата е лично свързана със самия автор, защото той също се бори с натрапчиви мисли и тревожност. И се възхищавам на смелостта да напише книгата и то по такъв начин, че наистина да ти стане близка. Харесвам романите на Джон Грийн, защото във всеки един от тях засяга сериозна тема, над която да се замислим. Винаги успява да направи книгите си адекватни за доста по- голяма аудитория, за която първоначално са предназначени. Книгата макар и на такава тематика всъщност се чете доста бързо, дори и да предполагаш какъв ще е края, ти искаш да стигнеш до този край. Разбира се в романа срещаме и добре познатите ни теми, които са винаги застъпени в творчеството на автора – приятелството, семейството, приемането, любовта, разбирането към проблемите. В интервюта Джон Грийн е споделял, че чрез книгата се надява хората с психични заболявания да разберат, че не сами, а техните приятели, роднини да разберат поне частица от това през, което преминават. Лично аз мисля, че се е справил отлично с поставената си цел, защото наистина ме накара да се замисля и да потърся повече информация за тези заболявания.

“Ти си мислиш, че си художникът, докато всъщност си платното.“

В „Костенурки до безкрая“ Джон Грийн решава да ни срещне с Аза Холмс – 16 годишна ученичка, която на пръв поглед не се различава от момичета на тази възраст. Но за съжаление, когато е била едва на 8 години Аза преживява тежка емоционална травма, която преобръща живота ѝ. От тогава тя се чувства променена – постоянната параноя и хипохондрия са част от живота ѝ, които я затварят в един мисловен кръг, в една безкрайна спирала, от която отчаяно опитва да се измъкне. Въпреки всичко За се опитва да бъде нормално, но не винаги се получава. Един от малкото хора, които я разбират е най- добрата ѝ приятелка Дейзи. Харизматичната и бъбрива Дейзи пише фен фикшън на „Междузвездни войни“, който се радва на относително голяма популярност. В семейството на Дейзи парите винаги са били недостатъчни, затова ѝ се налага да работи успоредно с училището, но пък винаги е готова да се впусне в някое вълнуващо приключение – особено, ако е придружено с материална награда. Съвсем случайно до нея достига новината, че местен милиардер е изчезнал посреднощ от дома си и полицията дава награда от сто хиляди долара за информация, която да помогне за откриването му. Тя предлага на Аза да направят свое разследване – особено, след като се оказва, че Аза познава един от синовете на въпросния милиардер. Дейвис с радост възобновява отношенията си с Аза, която малко по-малко започва да не се интересува от наградата, защото е открила нещо, за което наистина си струва да получи – компанията и вниманието на някой, който разбира през какво преминава тя. В историята са забъркани едно застрашено от изчезване влечуго, много пари, влиянието на социалните мрежи и цял куп въпроси, които засягат АЗът в нас.

„Най-лошото на истинската самота е мисълта колко много пъти си искал всички да те оставят на мира. И когато го направят и останеш сам, откриваш каква ужасна компания си.“

Главната ни героиня Аза успя от първите страници да се настани в сърцето ми, защото я чувствах някак близка до себе и до вътрешното ми АЗ. Заради психологическото си заболяване Аза бива определена често, като интроверт, затворена в себе си, особена или егоцентрична. И знаете ли всъщност каква е истината – тя не е нито едно от изброените неща. Аза е едно младо интелигентно, остроумно и очарователно момиче, което често собствените ѝ мисли и тревожност не ѝ позволят да се отпусне и да покаже своето по- добро и приветливо АЗ. Въпреки това хората, които истински я познават срещат в нея добра дъщеря, верен приятел и искрен човек. Всички те я подкрепяха и ѝ вдъхваха кураж да се справи със заболяването и да подобри състоянието си. Обаче в един момент осъзнаваш, че няма как да избягаш, нито от себе си, нито от тялото си – и това едновременното е толкова ужасяващо и освобождаващо. Защото всъщност това си ти и трябва да се приемеш.

„- Едно от предизвикателствата на болката – физическа или психическа, е, че наистина може да подходим към нея само чрез метафора. Болката не може да бъде описана като маса или тяло. В известен смисъл болката е противоположност на езика…Ние сме същества, толкова зависещи от езика, че ако не сме в състояние да назовем нещо с думи, в известна степен за нас то е непознато.“

Приятелството беше силно застъпено в романа, защото то играе ключов елемент в историята. Както вече се досещате Аза и Дейзи са две пълни противоположности във всяко едно отношение. Обаче противоположностите винаги се привличат и затова двете момичета толкова добре се допълват. Докато Дейзи е експресивна, бабрива и хаотична, то Дейзи е по- плаха и разумна. В един момент двете приятелки претърпяха лек „трус“ в отношенията си, но бързо се взеха в ръце и поправиха стабилната връзка помежду си. Силно застъпена е и ролята на родителя ужасната безпомощност, която изпитваш, когато виждаш детето си да страда, а ти не можеш да му помогнеш колкото ѝ усилия да полагаш. Впечатлиха ме силните послания, с който Джон Грийн е решил да ни представи обширната тема за психологическите заболявания.

„Никой не казва довиждане, ако не иска да те види отново.“

„Костенурки до безкрая“ е чудесен стойностен роман, който е изпълнен със силни послания и метафори. Вълнуваща, докосваща и вдъхновяваща история,преплетена с много емоционални моменти. Една история за израстването,за смелостта да се изправиш пред страховете си и предизвикателствата,които животът поднася в най-неочакваните моменти. Книга,която след себе си оставя много теми за размисъл, но и ценни житейски уроци. Ако харесвате не клишираните истории, то тази книга е точно за вас.